Завръщането на Мартин О’Нийл

След повече от година и половина без ексцентричния северно- ирландски специалист, Висшата лига губеше част от своето очерование, но това нещо вече е минало, защото той пак е там и пак ще се опита да гради нещо голямо в един не толкова голям клуб какъвто на този етап е Съндерланд. но нека се върнем малко назад в историята му като мениджър.

Кариерата му започва през 1987 година когато застава начело на Грендъм Таун където остава за два сезона и записва името си в историята на този малък клуб като стига до втори кръг в битка за „FA Cup”. След това минава през клубове като Уикъмб и Норич Сити.като по това време постигна успехи с Уикъмб Уондарърс  и  успява да спечели два пъти ‘’FA Trophy’’ - един не толкова престижен турнир, но по това време много важен за по-малките клубове.

Големите му дни като мениджър започват когато застава начело на Лестър Сити. Успява още при дебютния му сезон да спечели промоция за влизане във „Висшата лига” и най-важното задържа тима в рамките

 на пет сезона на едни доста престижни позиции. След тези сериозни резултати отива в един от клубовете му, които твърди, че са на сърцето му, а именно Селтик. Там той остава също доста трайни следи след като стига до финал за купата на „УЕФА” през сезон 2002/2003. По това време в състава блестят имена като Хенрик Ларсон и Стилиян Петров. Въпреки тежката за фенове и за самия него загуба на финала от Порто водени от Жозе Моуриньо той записва един от най-запомнящите си сезони начело на „Детелините”.

Все пак обаче идва и датата 4.8.2006 година когато застава начело на един от емблематичните тимове в историята на „Премиершип”. Астън Вила бе неговата следваща дестинация. Там той отново постига една стабилност и добри резултати. Голямата болка на настоящият собственик на клуба Ранди Лърнър  по това време се оказват парите за трансфери, които той даваше на Мартин О’Нийл, те бяха около 100 млн. паунда за трите му години начело на клуба. Представите на американският собственик бяха малко по-ралични-влизане в Топ 4, което да даде шанс за участие в „Шампионската лига’’. Нещо до което така и не се стигна. Тогава дойде датата 9.8.2010, когато напуска клуба, защото собственика на тима Ранди Лърнър прави неща, които са в разрез с неговите идеи и методи на работа. За изненада на всички той  напуска клуба. Определено това, което се случи натъжи доста феновете на „Виланите”, защото той безспорно се превърна в един от най-харесваните мениджъри на този клуб в последните години. Това беше и началото на една изключително тежка и турбулентна година за Астън Вила, които до последно бяха в битката за оцеляване.

Ето, че дойде неговото време отново,заставайки  начело на Съндерланд, поема тима в един много тежък момент. След 14 кръга  отбора имаше 11 точки и беше доста близо до зоната на изпадащите. Все пак обаче дебюта му беше доста успешен след една драматична победа над Блекбърн с 2-1. Резултат, който вдъхва още по-голяма увереност във феновете на тима.  

Мисля, че Мартин О’ Нийл е точно човека, който ще успее да спечели привържениците и да даде живот на този клуб,просто защото дори и сега има доста качествени имена. Като започнем от Никлас Бендтнер, който е под наем от състава на Арсенал и минем през един от най-ярките таланти в Англия Конър Уикъм, който бе привлечен от състава на Ипсуич, но при Стив Брус така и не успя да покаже своя потенциал. Точно това ще е и задачата на О’Нийл да даде увереност и самочуствие на тези играчи. Бъдещето изглежда светло за феновете на „Черните котни” не само заради новия мениджър, а и защото начело на клуба е един човек, който показа, че е готов да инвестира сериозни пари в тима. Елиъс Шорт е човека, който назначи бившия мениджър на Вила. Той ще трябва да управлява парите, които ще инвестира просто защото на клуба освен голям мениджър са нужни  и  правилни инвестиции, а дали Мартин О’Нийл ще ги направи,само времето ще покаже. Първото име вече се спряга и то е на Стенли Петров. Той е на 32, но все още е достатъчно силен и това се вижда през този сезон. За това говорят не само трите му гола, но и статистиките, които показват, че той все още е един от най-добрите при отнемането на топката. 

Началото бе добро за него, а сега остава да продължи по същият начин. Дали ще успее – историята казва „да”, но във „Висшата лига” няма място за история. Важни са резултатите сега и на момента, а Мартин О’Нийл не веднъж е показвал, че може да работи във трудни моменти и да постига успехи, които да радват феновете. Харизмата му и леката лудост, която демонстрира по времето когато води мачове също пленява и вдъхновява всички, които са свързани с този клуб.

Малката - Голяма Борусия

Как Борусия Мьонхенгладбах се превърна от сигурен изпадащ , във фактор в Германия. Това ще е темата, която ще развививам в този анализ за един от най-интересните клубове през този сезон в Германия, а и не само.

Преди  началото на сезон 2010/2011 дори и най-скептичните фенове на Борусия Мьонхенгладбах не очакваха подобна развръзка за сезона им.

След като сезон 2009/2010 мина под знака на спокойствието и приличното представяне заемайки 12 място в класирането като освен това състава успя да демонстрира някои доста добри неща.  Трансферите, които направиха преди началото на ужасния сезон бяха доста обещаващи. Успяха да вземат имена като Мамаду Идрису, който по това време беше един от най-добрите играчи във Фрайбург и Игор Де Камарго, който пък демонстрираше страхотни неща в един от най-добрите тимове в Белгия - Стандард Лиеж. Това бяха все добри предпоставки за един доста приличен сезон в който да бъдат забравени имената на Оливер Ньовил, който през тази 2010г.  напусна Борусия в посока Арминия и Роб Френд, който успя да направи една изключително силна година записвайки 18 гола в 33 мача в Бундеслигата. Тогава обаче той реши да приеме офертата на Херта Берлин и  впоследствие този трансфер се превръща в негов личен провал, но толкова за трансферите през тази тежка 2010 година.

Начело на тима беше Михаел Фронцег, който подпечата оставката си когато записа 5 поредни загуби в последните 5 мача преди края на първия полусезон в Бундеслигата. Чудесен момент за пристигане на ново име защото тези  две седмици в които отбора и Германия е във ваканция той ще може да се запознае в детайли с обстановката в клуба. Бяха привлечени футболисти като Мартин Щранцел, Харвард Нордвейд и Майк Хайнке. 

Все пак обаче нещата не се случиха така както беше казано в началото и бе дадено допълнително време за Фронцег  да вдигне отбора и да донесе промяна за клуба, да ама не след като тима печели две поредни победи следва загуба от Щутгарт след като на полувремето е 2-0 за Гладбах се стига до инфарктен обрат до 2-3 и последва загуба от  3-1 от Кайзерслаутерн, тогава спортния директор на клуба Марк Ебер взима решението, че Михаел Фронцег няма място в клуба и е заменен от Люсиен Фавр.

Тогава започнаха и промените, които през този сезон се усещат по невероятен начин,като се започне с налагането на един наистина млад вратар в лицето на Тер-Щеген роден през 1992 година. Призован да замести един наистина неубедителен вратар какъвто беше Логан Байли и да почне да налага младите германци Марко Ройс и Патрик Херман, които в последствие се превърнаха в едни от най-интересните атакуващи футболисти в Бундеслига именно благодарение на Люсиен Фавр, който намери точния подход спрямо младите играчи в тима.

След като състава успя за се спаси и да започне сезона с добър и интересен треньор и вече млади нашумели звезди в лицето на Марко Ройс и Марк Андре Тер-Щеген всички очакваха прилична кампания, въпреки че нямаше големи трансфери, всъщност само  един сериозен и това беше Оскар Венд, който дойде от състава на Копенхаген.

Тактиката  която беше наложена е една от най-интересните неща в работата на Фавр. Интересна е не защото е толкова по-различна, а че тя предразполага към красива и много добра игра на контра-атака където игра  чи като Патрик Херман, също един голям млад талант Марко Ройс, който най-често играе зад Майк Хайне и Хуан Аранго имат много сериозни предпоставки да демонстрират голямата си класа.

Безспорно играчите през този сезон, които впечатляват са освен нападателелния квартет са и опорните халфове на тима, които дават едно невероянто спокойствие в средата на терена въпреки тяхната крехка възраст и слабия опит с който разполагат. Особено това важи за Хавард Нордвейд, който бе привлечен от състава на Арсенал където по една или друга причина не записа нито  една минута. Въпреки това той е един от най-постоянните и поливалентни играчи в състава. Той освен в средата на терена умее и да играе като последен в отбраната, което също е един плюс за него и състава.

Лично за мен тази форма, която демонстрират всички, най-вече гениалния Марко Ройс, който вече има 10 гола в последните тринадесет  мача  е дело на страхотната работа на швейцарския специалист, който сега гради нещо много силно. Тази победа 5-0 е само украсата на този невероятен полусезон, който състава прави до този момент. Дали ще успеят да задържат това темпо е трудно да се предположи, но все пак мисля, че по-скоро моето мнение би било не , ако не се направят някои подобрения в състава през зимата просто защото клуба не разполага със скамейка, която да им даде шанс за дълга битка с големите клубове в Германия. И все пак обаче всичко, което правят Борусия Мьонхенгладбах ги превръша от малката Борусия в Страшилището от Гладбах.

Битката за Балканите част II

Битката за Балканите започва днес от 21:05 и всички фенове очакват лютата битка между тези два гранда на Балкансият полуостров.

Безспорно този двубой се чака с най-голям интерес освен от факта, че тези състави претежават много силни футболисти и от това, че битката между две много различни фигури в света на футбола – Славен Билич и Гуус Хидинг. Всеки един от тях може да изненада всички с нестандартни решения и ходове, което прави тактическата битка също толкова интересна и напрегната колкото и тази на терена, която ни очаква.

Гуус Хидинг и Турция имат предимство и това се дължи на факта, че разполагат с почти всичко нужно за да постигнат добър резултат в този двубой. Като се започне от това, че разполага с наглед нужния потенциал в лицето на опитните братя Алтънтоп и минем през щастливата новина, че една от големите звезди на тима Нури Шахин записа дебют за Реал Мадрид и има вероятност той да вземе очастие в сблъсъка. Въпреки това големите очаквания отново ще паднат върху футболиста на Трабзонспор Бурак Ялмъз, който записа 6 участия до момента в квалификациите и 3 гола. Освен с него състава разполага и с други качествени футболисти, които да помогнат и това са Казъм Казъм (Колин Казим – Ричардс) и Арда Туран, който се очаква да носи головете на тима. До този момент той има цели 4 попадения  в тези квалификации.  

Като цяло мисля, че е безмислено да коментираме формата на състава когато е домакин. Тя е следната – В последните 8 срещи 1 загуба от Германия и  следват 7 мача без поражение, което демострира нагледно формата като домакин.

Основни заплахи за Хърватия – Арда Туран,  Бурак Ялмъз и Гуус Хидинг.

Хърватия ги очаква едни страшно тежки мачове, в които обаче определено не са аусайдери, просто защото подобен тим ръководен от Славен Билич трудно може да бъде считан за аусайдер. Основния проблем е защитата и въпроса, които бе задаван в медиите – Има ли въобще такава ? Подобен въпрос трудно може да се отговори защото се очаква с центъра на отбраната да действат имена като Йосип Симунич както и съотборника му в Динамо Загреб Домагой Вида. Този въпрос се поражда от факта, че звездата в отбраната на тима Деян Ловрен от Лион няма да може да очаства в мачовете, а и от формата на двамата централни бранители, която в вътрешното първенство е доста добра, но в Европа не е така. Цели 9 допуснати гола в 4 мача. Най-силното звено на Славен Билич е халфовата линия и нападението където се очаква да започнат имена като Лука Модрич, Иван Ракитич и Марио Манджукич, който е нападателя в най-силна форма в състава на „шахматистите” 7 гола в 12 мача за Волфсбург. Въпреки много силната атакуваща мощ на тима си мисля, че решение с двама нападатели би било доста атакуваща схема и лично аз очаквам изненади именно там където да се заложи на един нападател в лицето на Манджукуч или на двама като играча на Волфсбург ще бъде поставен на фланга от където да атакува.

Основни заплахи за Турция – Лука Модрич, Марио Манджукич и Дарио Сърна.

Очаква ни едно наистина „зверско” дерби, което съм сигурен няма да може да остави никои фен безразличен. Така както се случи през 2008 когато Турция успяха да направят невъзможното и да изхвърлят Хърватия след като Семих Шентюрк отбеляза гол в 120’ минута на мача след което Лука Модрич и Иван Ракитич подпечатаха победата на Турция след като пропуснаха техните дузпи. Да се надяваме, че ни очаква поне на полoвина толкова интересен и вълнуващ мач като този през 2008.

Интер - Ювентус

Битката между смъртните врагове. Така може спокойно да наречем дербито между тези два състава. Историята е дълга, но безкрайно интересна. Делото „Калчополи” направи Интер – Ювентус едно от най-големите футболни битки в света. Двубоят между тези два футболни колоса беше един от най-очакваните събия през този сезон в Италия, а и не само.

Мач на месеца няма как да бъде различен от този след като заряда и омразата меджу тези клубове е толкова голяма, че човек може спокойно да забрави какво точно значи атрактивен и хубав футбол, а да се съсредоточи върху битката за правда и величество. Въпреки всичко обаче този път двубоя беше невероятен не само извън терена, а на него. Първите 45’ минути от дербито беше едно от най-забележителните от началото на сезона в Италия като през всичките минути се играеше на бясно темпо и красотата и атрактивността в играта беше на много високи ниво.

Защо Ювентус спечели ? Един въпрос, който трудно може да има категоричен отговор. Причини много, като започнем от слабата форма на Интер и минем през далеч по-добрата такава на  „бианконерите”. Когато говорим за този мач формата няма значение и това многократно се е доказвало в историята на това съперничество.

Като цяло Антонио Конте не изненада с нещо специално в този мач. Обичайната за него в последно време схема 4-3-3, която в течение на мача се трансформираше в други вариации, което от началото на сезона не е нещо ново. Както няколко пъти казах в предишни мои коментарари, че едно от изненадите за мен и разбира се основни качества на Конте е начина по който се нагажда и гъвкавостта, която демонстрира от както е начело на Ювентус. Отново се забеляза и основните идеи в играта на клуба. Търсенето на контрол върху мача без значение дали си гост, домакин на силни или не толкова отбори. Целта е една и тя е да се владее топката повече от противника. Като цяло един равностоен мач, който състава на бившият капитан на Ювентус успя да спечели след по-добра игра и по-добри решения в развоя на мача.

Какво да кажа за Интер. Те успяха да се вдигнат и да изиграят един доста приличен мач, но както се видя това не се оказа достатъчно за нещо повече от загуба. Не съм най-компетентния човек, който да коментира Интер, но в дербито се видяха някои ужасни неща, които се набиха на очи най-вече през първата част. Именно центъра на отбраната на тима беше толкова лесно хващана и изненадвана, че само съдията и късмета ги покриваше от това играчите на Юве да излязат 2-3 пъти сами срещу Кастелаци. Това е едно нещо, което трудно може да се види в италиянски отбор още по-малко в един от най-качествените клубове на Апенините. Липсата на голмайстор и ясна визия за стила на игра също са проблем на Раниери, който трябва да ги решава.

Като за финал мога да кажа, че ако има повече подобни мачове в Италия то това би качило отново реномето на тази лига и би го превърнала отново в любима дестинация за големи футболисти и фенове. Все пак обаче се вижда подобрение в Серия А и тя идва най-вече от свежестта, която носят Лацио, Наполи, които впечатляват освен с красиви игри и голове и с една стратегия и програма за бъдещето, която може да ги направи фаворити в Италия, а и не само.

Конте направи грешки и трябва да ги осъзнае !

След като Ювентус записа своя трети равен резултат тима на Антонио Конте ще трябва да открие грешките, които доведоха до загубите на точки срещу не толкова претенциозните отбори като Болоня, Катания и Киево. Статистиката от последните пет срещи показва, че състава бележи трудно въпреки голямата разлика в владеенето на топката и контролирането на играта. Това обаче за пореден път не оказа влияние и не донесе победата. Киево бяха далеч по-пасивния отбор, който търсеше сигурност в центъра и се опитваше да задържи равния резултат на всяка цена.

Започвам с нялко важни факта след изминаването на двубоя. „Летящите магаренца” са успяли да задържат топката 20 минути срещу 34 в полза на „бианконерите”. Това показва, че идеите на Антонио Конте се реализарат, но крайно време е и да се стига до голове и тук идва първата грешка на треньора. Схемата 4-5-1 постигна успех срещу Милан, но срещу тимове, които се защитават не помага просто защото играта на Мирко Вучинич е такава, че той обича да иска топката, да се движи с нея и не умее да стои на ръба на засадата и да търси само и основно извеждащи подавания. Той е тип играч, който да разнообразва играта си, а при подобна схема на игра за него няма пространство и най-вече място да прави това нещо. Това става работа на Клаудио Маркизио и Артуро Видал. Друго основно нещо, което е лично според мен като неписано правило, когато срещу теб има толкова сгъстена защита и халфова линия – крилата на твоя отбор да бъдат максимално широко поставени буквално „Hug the touchline’’. В голяма част от срещата това не се случваше или когато се получаваше то нямаше човек, който да достави топката удобно за фланговите играчи.

На тази графика виждаме как Ювентус трябваше да процедира в голяма част от мача :

В кръга очертан е един от най-важните фактори в тази схема просто защото именно той трябва да доставя пасове, най-вече дълги или диагонални към бързите и „прегърнали тъчлинията” крила. Освен това е важно и изненадата, която да идва от захождащите крайни бранители. Това в голяма част от мача се получи в дясната зона където Лихтщайнер беше много активен, но доста често центриранията се оказаха за поред път най-слабото му качество.

Друга грешка, която се набива на очи беше включването в игра на Мирко Вучинич или по-точно липсата на играч, който да умее да оползотворява центрираните топки. Такъв футболист в съства на Конте можеше да бъде Алесандро Матри, който не се появи в игра. Самият факт, че най-доброто положение за „Старата госпожа” дойде след центриране и игра с глава говори достатъчно красноречиво.

След като постройката 4-5-1 се оказа неправилно подбрана. Тогава коя можеше да се окаже по-правилния вариант ? Тази с която Антонио Конте започна авантюрата си с „бианконерите’’, а именно 4-2-4. При тази постройка с двама дефанзивни полузащитника в лицето на Маркизио и Пирло се отваряше достатъчно пространство за по-свободна роля на Вучинич, който щеше да прави това, кото може най-добре. Претисненията, че тогава състава би изглеждал по-оголен нямат особено основания защото при тази схема и наличието на достатъчно подготвени крайни бранители в дефанзивен план няма толкова голяма опастност срещу не толкова силни отбори в атака. Също доста трудно би пострадал процентите владеене на топката защото както казах Мирко Вучинич има достатъчно сериозни качества именно в този аспект на играта. Най-важното обаче при тази постройка щеше да дойде от поставянето на втори нападател, който задължително трябваше да бъде тип, който да задържа вниманието постоянно на бранителите с присъствие между двамата централни. Отново казвам, че тази работа можеше да свърши Матри, който освен това, че може да гърдира топката добре може да играе с глава и да пласира удобни подавания когато е с гръб към вратата за нахлуващите товага Вучинич, Маркизио.

Младият наставник на Ювентус трябва да осъзнае грешките, които направи и наистина да намери варианти да ги корегира. Срещу Милан показа, че умее много успешно да варира между схеми и постройки, които да объркват големи отбори като „росенерите”, но е важно да показва това негово качество и срещу отбори като Киево, които демонстрират безкрайно дефанзивен стил, който прави мача труден за печелено. Точно тогава трябва да си най-подготвен, а на Бентигоди във Верона се видя, че Ювентус не е толкова офанзивен колкото трябваше и че играчите, които започнаха трудно биха успяли да се справят с този стил на игра от противника.

Неща, които научихме от дербито Ювентус – Милан.

Преди дербито между Ювентус и Милан много хора се колебаеха в това дали наистина Ювентус имат качествата и потенциала да победят миналогодишния шампион на Италия толкова скоро след началото на сезона. Многото промени бяха фактор, който се очакваше да попречи в началото на сезона просто защото когато се гради нов състав с нови играчи много трудно може да очакваш бърза спойка в тима. Все пак нещата на този етап се получават добре след като „бианконерите” са на първо място и след пет кръга нямат загуба. Нека все пак се върнем към двубоя, в който Ювентус наистина показаха сериозен потенциал не само на терена, а и извън него.

Първото нещо, което прави впечатление е влиянието на новият „Ювентус Арена” където атмосферата за пръв път от доста години е направо неверояна във всеки един домакински мач. Както знаем през последните години в Италия има голям отлив на фенове по стадионите като грандове като Милан, Интер трудно успяват за напълнят стадионите си при домакински мачове, което в пълна степен се отнасяше и за Ювентус, но това е минало. Новият стадион и новото начало привлича феновете и те се забавляват, което със сигурност бе идея номер едно на Андреа Аниели при построяването на новото съоражение.

Влиянието на един играч върху Ювентус – Името му е Андреа Пирло, майстор, който вече се превърна в незаменима фигура в схемата и идеите на Антонио Конте. Гениален играч, който прави това, което може най-добре, а именно да подава и задържа топката така както го прави Шави в Барселона. Не случайно големите анализатори твъдят, че той е един от малкото играчи, които могат да намерят място в халфовата линия на „каталунците”. Цифрите след мача бяха следните : 57% владеене на топката и цели 494 подавания като 115 бяха само на Андреа Пирло, но най-важното и разбира се очаквано около 90% успеваемост при тях.

Клаудио Маркизио – Подобреното копие на великия Конте в годините когато сегашния мениджър на клуба бе играч ? Не случайно Конте опреличи себе си като Маркизио. Тези неща няма как да не повлияят положително върху самочувствието на един играч. Явно е че се работи много върху играта на Клаудио и че той е футболист, който ще има ключова роля в идеите на Антонио Конте. За разлика от Пирло, Маркизио е човек, който в голяма част от мачовете до сега излиза от втора позиция и доста често се включва в атака. Не случайно вече има цели 3 попадения от началото на сезона. Докато при Андреа Пирло е поставена задача да стои дълбоко разположен в собствената си половина като това му позволява много често да изнаася топката и да вижда играта далеч по-добре.

Дали търсенето за ляв бек приключи ? – Киелини беше невероятен. Освен с брилиянтната си игра в защита Джордо Киелини впечатли с много интелигентната си игра и най-вече с пасовете в дълбочина, които доста често раздаваше и то много правилно. Центрирането не бе на ниво и определено това е едно от нещата, които трябва да се намали в играта му, въпреки че не го правеше толкова често когато му се налагаше не бе от най-високо ниво, но за жалост това не се отнася само за него в още по-голяма степен за Щефан Лихтщайнер, който през цялото време когато беше в атака търсеше центриране от фланга като в този аспект той се представи ужасно слабо.

Антонио Конте – той е последния човек, на който ще обърна внимание. Направи със сигурност най-силния си мач като мениджър от както е на кормилото на „старата госпожа”. Освен с постоянните вариации на схемата на игра като започнем от 4-2-4, 4-4-2, 4-2-3-1 и 4-1-4-1. Разнообразие, което е много важно за един състав, но идеята върху, която тези цифри и схеми се въртят са основно две  – владеенето на топката и пресата, която до голяма степен унищожи играта на Милан. Той кара играчите му да бъдат смели и решителни нещо, което фенове на „бианконерите” не виждаха по времето на Раниери, Чиро Ферара или Джиджи дел Нери.

Това е едно добро начало за клуба от Торино, но както казах само едно добро начало и нищо повече. Остават още много мачове и работа, която трябва да се свърши максимално добре. Като част от нещата са и интегрирането и налагането на играчи като Марсело Естигарибия, който загатна за своя много сериозен потенциал в пълна степен това се отнася и за Елжеро Елия и Фабио Куалярела, който, въпреки че вече един сезон е в клуба се нуждае от ново начало защото на този етап той не може да се пребори за основно място в състава може би защото още не успява да намери формата си след контузията, която получи в началото на втория полу-сезон. Все пак обаче всички ние знам, че Фабио е фантастичен играч и безспорно трябва да се работи с него в насока, която да върне неговата форма, която през миналия първи полу-сезон в Италия бе безупречна. 

Под лупа – Серия „А”

След изминаването на първите два кръга от калчото реших да направя един обстоен коментар върху развитието на някои клубове и работата на отделни мениджъри и футболисти от лигата. След изиграването на историческия първи кръг когато бяха вкарани цели 35 попадения и сега след като нещатата за някои отбори и мениджъри става все по-любопитно реших, че е време да напиша някои неща, които наистина ме вълнуват и впечатляват след изиграването на тези два кръга.

Първо мисля да започна с любопитното начало на двата фаворита за спечелването на скудето. Интер и миналогодишния носител на титлата Милан, които след изиграването на първите два мача имат само по една точка, което е крайно любопитно.

Милан – Много интригуващо е развитието за тях. Тежки първи два кръга – домакинство на Лацио и тежко гостуване на Наполи. Проблемите за Алегри от началото на сезона са не само на терена, а и извън него като най-сериозни се оказват контузиите на основни играчи като Златан Ибрахимович, Дженаро Гатузо, Тайе Тайво и др. Тези неща се отразиха доста тежко на терена като, освен че състава не постига нужните резултати не успява и да играе по начина, по който го правеха през миналата година. Схемата на игра не е променена, но нещата не се получават така както трябва и това няма как да не тревожи всички, които подкрепят този тим. Очакванията са, че след като Златан се възстанови напълно от травмите, които го мъчат нещата ще се променят коренно където в тандем с Пато биха могли да правят чудеса.  Все пак предстои междинен кръг, в който Милан е домакин на Удинезе, които постигнаха две поредни победи и чакат с нетърпение дербито между тези два състава. Една победа за „росонерите” би върнала спокойствието в състава на Макс Алегри.

Интер – След като бразилския мениджър на тима Леонардо напусна Интер и отиде в посока ПСЖ се остави една празнина, която трябваше да бъде бързо попълнена. Веднага след като стана официално, че Лео си тръгва бе назначен Гасперини, който определено не беше посрещнат с голям ентусиазъм просто защото е човек изповядващ доста различен и за някои странен стил на игра, която е доста трудно да се реализира особено в Италия. Схема с трима бранители в линия и два атакуващи крайни бранителя е това, което той използваше в Дженоа и сега се опитва да го приложи при „нерадзурите”, но на този етап е повече от неуспешно. След загубите от Палермо и Трабзонспор в Шампионската лига последва и равенство с Рома в Милано, което не се понрави на Гасперини, който според медиите в Италия е на дузпата и много скоро може да си замине, все пак предстои мач срещу Новара, в който може да отложи това решение на Масимо Морати.

След като казах някои неща за неприятните изненади мисля да кажа и нещо за отборите, които показват добри неща и определено носят наслада поне в първите два кръга.

Удинезе – Категорично се един от най-приятните отбори от началото на сезона като успяха да запишат шест точки и все още да нямат допуснат гол в собствената си врата. След като сезона започна с победа 2:0 над Лече последва и такава със същият резултат над Фиорентина като в този двубой остнах силно впечатлен от ефективността в атака и стибилната игра в защита особено на Дюшан Баста, който през миналата кампания не успя да запише нито една минута, но през тази записа и двата мача, като титуляр и  успя и да се разпише срещу Лече. Също така и новото попълнение от Палмейрас Данило показва много стабилна игра и е един от основните играчи от началот на сезона. Както през последните години така и през тази се очертава това, че Тото Ди Натале ще бъде машината за голове и основният коз в ръката на Франческо Гуидолин. За тях предстои тежък тест в Милано където ще трябва да се изправят срещу нуждаещия се от точки Милан.

Ювентус – Очаквано бих казал състава на Антонио Конте постигна две победи, които бяха взети с една добра игра особено при откриването на стадиона срещу кошмара им в последните години Парма. При гостуването на новака през този сезон Сиена се видяха проблеми в разиграването на топката и в завъшващото подаване където Маркизио не успя да намери начин за преодоляване на защитата по този начин, но основната вина не е негова, а на крилата, които в такава ситуация трябва да са повече от активни, а експеримента с Джакерини – Пепе до този момент не се получава по най-добрия начин въпреки гола на Симоне Пепе в първия двубой. При такива тежки гостувания е нужна бързина и импровизация. Агресията е важен фактор, но не винаги, тя рядко може да доведе до победа защото много често когато си агресивен си неефективен в атакуващ план и отбора страда. Това се получи в Сиена и определено е нещо върху, което трябва да помисли Конте. За „бианконерите’’ предстои мач като домакин на Болония, които нямат точки и определено този мач е задължителен за Конте.

Наполи – На последно място пиша за тях защото съм адски удивен и за мен този отбор е най-впечатляващия от началото на кампанията като стил и начин на игра по време на мачовете си състава на Валтер Мадзари съчетава агресия в средата на терена и много креативност и разнообразие по фланговете и в атака където играчи като Маджо, Кавани, Лавеци правят живота на противнците „черен”. След като Мадзари имаше възможността да привлече играчите, които иска и да запази всички важни играчи колелото за Наполи се завърта отново и започва да работи на пълни обороти. Кавани изумява с мачове като този срещу Милан и феноменалните му голове. Тактическите решения, които Мадзари взима и цялостната настройка на тях за игра е от много високо ниво, което може да ги постави като претенденти за титлата. Освен всичко през този сезон състава има по-голяма ширина в състава, което дава вариативност за мениджър на тима, а това е още един голям плюс в една дълга битка.

Сега ще поставя играчите, които са най-атрактивни и успяват за събудят небивал интерес към тях. За някои това е познато чувство за други не толкова.

Максимилано Моралез -  24 годишния арженитинец пристигна в състава на Аталанта и още в началото на кариерата си попадна в началните страници на световните медии като бе избран и в идеалната единайсеторка за първия кръг. Бившият играч на Велез успя да запише две попадения срещу силния тим на Дженоа като тези голове донесоха и точка на Аталанта.

Андеа Пирло – Старият познайник смени състава, но не сменя стила си на игра и голята класа, която показва в началните мачове само потвърждава това мое твърдение.  Без съмнение този футболист ще бъде „диспечера” в средата на терена за Ювентус и несъмнено той ще е сърцето на тима не само защото е от световна класа, а и защото схемата на Конте зависи много от неговата игра. След като направи почти перфктен дебют записа и един добър втори мач срещу Сиена, което му отрежда място сред отличниците в началото на сезона.

Едисон Кавани – „Ел Мататор” няма какво да кажа за него, освен че за мен той е най-добрият реализатор в Италия и мача срещу Милан го демонстрира нагледно отбелявайки три прекрасни шедьовъра във врата на Абиати. Безспорно той е най-важния играч за неаполитанци и ако успее да се запази от контузии съм убеден, че доста често ще побада в класациите сред най-добрите през този сезон.

Добро начало за Серия А

Сезонът в Италия започна и то по какъв начин. Калчото блесна с фантасичните мачове през първия кръг за всички италиянски отбори, които зажадняли за футбол показаха най-доброто и красивото от тази игра. Кръга мина през зрелищното равенство между шампиона Милан и Лацио и завърши с феноменалните изяви на Фабрицио Миколи и победата на Палермо над Интер.

Нека обаче се върнем преди началото на сезона, а именно трансферите на клубовете от Италия през лятото. Клубовете от „бутуша”  бяха доста активни през това лято и се сдобиха с едни от много класните нападатели в Европа. Трансферите на Джибрил Сисе и Мирослав Клозе са гарант за много голове и красиви моменти. След като през последните 2 сезона френския голаджия има 47 гола в 61 мача за гръцкия Панатинайкос. Други големи имена, които ще увеличат класата на първенството несъмнено са играчи като Пабло Освалдо и Боян Къркич, които подсилиха Рома.  Фиорентина пък подписаха договор с не толкова познатия Сантиаго Силва, но това е футболист, който впечатли много силно през миналата кампания когато изведе Велез Сарсфийлд  до титлата в Аржентина. През 2009 и 2010 печели „Златната обувка” съответно с екипите на Банфийлд и Велез. Несъмнено нападател, който ще вълнува феновете в Италия. Ювентус от тяхна страна успяха да се подсилят с едни от най-добрите и остри полузащитници от Бундеслигата. Елжеро Елия и Артуро Видал, които освен добри асистенти са и голмайстори. Диего Форлан е другото име, което носи наслада и свеж полъх в лигата.

Въпреки напускането на имена като Хавиер Пасторе, Жереми Менез и Алексис Санчез Италия успя да надгради над нивото си през изминалият сезон и първия кръг в Италия го показа. Всичките 35 попадения, които паднаха в изминалия кръг са може би само началото на едно интерсно и изпълнено с много красиви обрати и вълнуващи моменти първенство, в които играчи като Фабрицио Миколи, Антонио ди Нателе и Едисон Кавани ще продължат да носят голове и вдъхновение за всички фенове. Дали нивото на първството е вдигнато никой не може да бъде сигурен защото това е едва началото, но въпреки това този първи кръг счупи много рекорди и накара много хора да заговорят за Серия А.

Как отново „бяхме в Рим и не видяхме Папата”

След вчерашната първа Европейкса квалификация за турнира през 2013, който ще се проведе в Израел отбора на България до 21 години загуби първия си мач в група 10. Националите ни изиграха първия си мач срещу фаворита в тази група Холандия и както голяма част от хората в България очакваха сигурна загуба в този първи мач, в който избраниците на Михаил Мадански бяха обявени за аутсайдери в двубоя дори и от своя наставник. Все пак обаче видяхме, че дявола не бе толкова черен и че може да играем приличен футбол срещу една от най-силните футболни държави като тези думи се потвърждават от факта, че „лалетата” имат два трофея от това състезание през 2006 и 2007.

Основните неща обаче, които ме накараха да напиша този коментар бе това, че отново „играхме добре, но не взехме нищо”. Защо се получава само на нас това нещо ? Та нали ние имахе положенията и играехме по-добре срещу голямата Холания ? ...  Коментарът ми за този двубой е много прост, който може да се опише така както съм направил в заглавието си – „Да стигнеш до Рим и да не видиш Папата.” Е отново се получи така не взехме нищо, което можеше да ни помогне този път след дълги години да се класираме за Европейското, разбира се тази загуба не значи, че състава няма шанс, напротив имаме, но моето мнение е друго като в следващите няколко реда ще се опитам да го изкажа по най-правилния начин.

Нека започна така : Моите първоначални впечатления бяха от схемата на игра, която предложи Мадански 4-2-3-1. Много разчупена и добра тактика, която изисква много добро движение по терана и силно разнообразие в атаката на отбора като това лесно може да се види просто защото в схемата на игра България нямаше чист нападател, на който да се разчита да пази и задържа топката. Видяхме състав, който целеше много разнообразие в атака, чрез бързина, техника и движение. Тонев – Миланов – Цветанов – Балджийски бяха атакуващите състезатели, които именно това се опитваха да правят, да копират играта на Барселона в атака като през цялото време имаше движение и смяна на местата, които объркваха опитната защита на холандците, но класата в голяма част от дадени ситуации липсваше. Липсата на завършващ удар и решителност при важните ситуации бяха най-големия проблем. В тази схема и стил на игра Борислав Балджийски може да бъде много полезен, но не може и да се очакват големи неща след като Михаил Мадански няма втори план, който да приложи когато състава не върви. Винаги е трудно да се намери сериозен нападател особено когато е в младежки състав, но това е много важна мисия за националния ни селекционер, който след тежката контузия на Мартин Тошев няма в състава нападател, на който да се разчита наистина да вкарва и от половин ситуация така както направи Холандия през втората част.

Чисто тактически идеите на българите не бяха лоши и дори в част от ситиациите бяха добри. Издърпването назад на единствения ни нападател и рязкото движение на крилата ни бе добре като замисъл. В голяма част от мача Цветанов и Тонев се издърпваха буквално залепени до тъч линията, което отваряше състава и оставаше простанство на Георги Миланов и Балджийски. Точно в тази ситуация е важно да имаш добър и решителен нападател, който да се намери празното пространство, което се отваря.

Като заключение мога да кажа, че е важно този състав да се налага в клубните си отбор като за разлика от предишните години то в тази Евроквалификация голяма част от избранниците са играчи от отбори състезаващи се в „А група” и успяват да записват добър брой мачове, което ги държи в добра кондиция и им дава допълнително самочувствие. Все пак отново шансовете са ни малки. Просто това са моите  виждания. Аз лично съм изненадан от вчерашната игра, но съм почти сигурен, че липсата на футболно самочувствие и решителност ще ни попречат. Групата не е лесна и когато загубиш мач като този срещу „лалетата” оказва огромно влияние върху битката за първите места. На този етап и заместниците на тези, които играха вчера не са на нужното ниво. При контузия или слаба форма на някои от важните играчи на Мадански би объркала цялата идея и визия за футбола ни, така че ни остава да се надяваме българските отбори и треньори да продължат работа, която са започнали и да се намерят и други играчи, които да подобрят младежката ни формация.

Ще успее ли „новото лице” на Вила ?

След изиграването на втория кръг от „Премиълийг” реших да напиша един коментар върху новото лице на Астън Вила.  Когато приключи миналия сезон много фенове на тима бяха разочаровани и объркани от много обстоятелства като се започне с меко казано странното уволнение на Мартин О’Нийл и се мине през ужасното класиране и нестабилното мениджърско място, която в последните кръгове бе освободено след като Жерар Улие не бе в състояние да води отбора поради проблеми със сърцето, а на негово място бе помощника му – бившата легенда на Ливърул Гари Макалистър.

Лятото започна с ясна цел пред Ранди Лърнър и тя бе намирането на нов менидър за „Виланите”. Спекуациите бяха много но едва ли и най-големия ентусиаст би заложил за това, че тогавашния треньор на най-големия врат на тима, а именно Бирмингам на Алекс МакЛийш ще бъде новия бос на тима. След като това нещо стана факт голяма част от феновете на състава излязоха на протест спрямо неговото назначаване, но както не помогна при уволнението на О’Нийл така и същото се случи при идването на МакЛийш. След като всичко стана официално и бе ясно, че връщане назад няма работата за Астън Вила започна.

Трудно бе да повярвам, че това е истина в момента, в който видях състава на „Виланите’’ срещу Блекбърн когато иначе толкова дефанзивно настроения шотландец  заложи на схема с двама нападатели и две крила. Може би това е новата атакуваща Вила ?  Ще е трудно да се наложи подобна схема и стил на игра с двама типични напатели в лицето на Хески и Бент + Агбонлахор, който действа от ляво и доста често застава и на върха на атаката където е и неговата натурална позиция, но срещу Блекбърн тима създаде много, вкара 3 попадения и впечатли. Въпреки всичко това най-важното за МакЛийш при тази схема ще бъде централната ос на терена: Дън-Петров-Бент. При една толкова атакуваща тактика отбора се нуждае от много силен център, а там е техния капитан и лично за мен най-важен играч след напускането на Ашли Йънг. Той е човека, който раздава топката на късо и прави нещата много сигурно и чисто знаеки, че в тази формация има достатъчно креативни състезатели, които да измислят как да пробият противниковата врата.

Хубавото при новата идея на шотландския спец е това, че запазва част от своя стил на менажиране, но и прибавя нещо, което феновете искат и то много силно – красота и резултатност.  Още е прекалено рано за да говорим, че това ще е формацията и стила на игра през целия сезон, но пък се видя, че това е един нов коз в ръцете на Алекс МакЛийш, който ще има за цел да стабилизира и да даде спокойствие на всички, които обичат този тим. Трудно може да говорим за нещо повече от битка за топ 6 просто защото конкуренцията е голяма, а парите, които му бяха предоставени за трансфери са крайно недостатъчни, но най-важното е че Астън Вила има нови идеи, които може да дадат сериозен резултат.

Под микроскоп – Кристиан Паскуато

Кристиан Паскуато е роден на 20 юли 1989 година в Падуа където започва и неговата кариера като футболист през 1995 година. Отбор от който е тръгнала професионалната кариера на най-голямата десетка в Ювентус – Алесандро Дел Пиеро. Това е само част от всички прилики, които карат хората да го стравняват с легендата на „старата госпожа”. Прекарвайки само един сезон в местния отбор той минава и през не особено известния клуб Монтебелуна където прекарва 7 сезона. През 2003 е забелязан от скаути на Ювентус и пристига в тима. Въпреки, че не крие пристрастието си към Милан той обявява, че основната цел и мечта е да стане добър и също толкова важен играч като неговия кумир – Дел Пиеро.

Той записва своя дебют за „бианконерите” през 2008 година след което изкарва цели три наема в съставите на Емполи, Триестина и Модена  като записва над 90 срещи и 12 гола. През сезон 2010-2011 успява да впечатли всички след като изиграва най-силния си сезон като футболист в Модена.

При назначаването на Антонио Конте една от основните цели пред тима бе подмладяването и налагане на млади играчи. Още от началото на лятната подготовка Паскуато започна ударно след като успя да се разпише в почти всяка среща и доказа, че може да се разчита на него.

Основните качества на този футболист е бързината и дрибъла, който той притежава. Техничен и доста безкомпромисен в моментите, в които трябва да решава ситуацията с гол. Разбира се все още има някои неща, които трябва да се променят в играта му ако иска да бъде наистина голям играч, но все пак класата която се вижда в голяма част от стила му е много впечатляваща и това, че може да играе освен на крилото и на поста атакуващ полузащитник  е още един плюс в неговата визитка.

При постоянните коментари за това, че Ювентус търси ново крило би могло да разконцентира играта му, но той много добре знае, че конкуренцията в такъв отбор е голяма и за да постигне големи резултати трябва да преодолява подобни препядствия. Основната цел пред него трябва да бъде израстването му в тактически план и трупането на опит.

Всички фенове на Ювентус несъмнено подкрепят младия футболист, но и знаят, че няма да бъде лесно налагането му в един състав, който ще търси бързи резултати. Такива каквито в последните години няма и все пак Антонио Конте ще бъде човека, който може да направи от 

Кристиан Паскуато новия Дел Пиеро такъв какъвто не веднъж е споменавал, че мечтае да бъде.

Един клип, който показва част от неговите качества.

Мач на месеца Манчестър Юнайтед - Манчестър Сити

Седмица преди началото на всеки сезон в английската висша лига е финала за „ФА Къмюнити Шийлд” мач който е между шампиона на Англия и носителят на най-старото отличие, а именно ФА Къп. Мач, който винаги бива наричан подготовка преди важните мачове и началото на сезона, но когато един срещу друг се изправят кръвни врагове то това няма как да е просто един мач, в който мениджърите на двата тима ще стоят спокойно и няма да има тръпка и напрежение за това дали тяхния отбор ще вдига трофея след изиграването на мача защото това е трофей, който може може да вдигне неимоверно много самочувстивето на играчите и да и даде тласък за началните битки през сезона. 

Мачнестър Сити отново бяха центъра на вниманието през това трансферно лято и неслучайно са смятани за фаворити във всички състезания – нещо, което аз лично не споделям, но това е мое мнение, а причините не са малко като се почне от Роберто Манчини, та се стигне до историята на клуба и т.н. но това е друга тема, която може би ще развия по време на сезона в Премиърлийг. 
Като цяло Манчини заложи на познатото 4-3-3, което за разлика от голяма част от мачовете през миналия сезон този път той бе заложил на една доста по-атакуваща схема с Балотели – Джеко – Силва, подпомагани дейно от Яя Туре и Милнър и това определено се отблагодари през първата част просто, защото успяха да отбележат 2 гола и да водят съвсем категорично. Може би като игра не толкова, но като резултат беше повече от добре, но както разбрахме по-късно Сър Алекс все още не бе казал последната си дума.

Мачестър Юнайтед – няколко думи и за тяхната игра и трансферно лято, което не бе никак по-слабо от това на градския съперник. В стартовия състав личаха имената на Давид Де Хеа и Ашли Йънг, а на пейката за дебют чакаше Фил Джоунс, който дойде от Блекбърн. 
Схемата разположена в 4-4-2, което разбира се в голяма част от мача не беше класическо. В голяма част от дербито схемата се превръщаше в 4-2-3-1 като Уелбек и Руни често разменяха позициите си един зад друг и търсеха преса и движение през голяма част от мача като разбира се по-креативния бе Уейн, който в голяма част от мача действаше като типичен ‘’ trequartista’’, нещата обаче не се получиха така както трябваше през първите 45’минтути. Затова се очакваше отговора на Сър Алекс, който все пак взе едно решение, което промени стила на отбора и това беше играта на младия Том Клевърли, който не случайно е сравняван с Пол Скоулс разбира се това е поредния етикет, който е залепен върху млад играч, който все още има да доказва много неща за да стигне дори част от нивото на гения на Скоулс, но все пак това бе едно добро начало за 22 годишния юноша на Брадфорд Сити.

Резултата е ясен отново победа за „червените дяволи’’ . Понякога си мисля, че само защото са Манчестър Юнайтед успяват да постигат тези невероятни обрати както и да преобразят себе си за 15 минути между полувремената. Добър старт за тях, а за другата част от Манчестър остава да бъдат направени правилните изводи и да се надяват, че все пак парите рано или късно ще донесат трофеите, които така или иначе присъстват рядко в тяхната история.

Артуро Видал - госпадаря на центъра

Артуро Ерасмо Видал Пардо е цялото име на може би най-доброто и интересно попълнение в състава на Ювентус. Роден на 22 май 1987г. в Сантяго – Чили започва кариерата си в състава на Коло-Коло като от 2005 г.до 2007г. записва 37 мача. Звездният си пробив към големия футбол прави през 2006г., когато забива 3 гола в турнира – „Копа Судамерикана’’. По време на тези мачове той бива забелязан от скаутите на Байер Леверкузен, които подписват с него. Следват много силни сезони в Бундеслигата като всяко начало има и трудности, но въпреки това той става основен и най-добър полузащитник в тима, а и в цялата Бундеслига като през 2010г. бе обявен от списание „Кикер” за най-добър полузащитник заедно с Швайнщайгер и Нури Шахин. След този изключително силен и положителен сезон се стигна до това да облече екипа на Ювентус след като Бепе Марота плаща 12 млн. Евро за чилиеца.

Това е в резюме неговата кариера, но моята идея е за това колко всъщност може да се окаже решаващ този трансфер за ‘’Бианконерите’’ и за него като развитие.

След изминаването на поредният  провален сезон в горните етажи на ръководството на Ювентус трябваше да взимат сериозни мерки за това състава да почне наистина да работи по европейски и да постига големи резултати. След направата на треньорските рокади дойде време и за трансферите, но за тях няма да говорим поотделно ами ще се съсредоточа върху едно име – Артуро Видал.

При пристигането на Антонио Конте още в първите дни се видя и подразбра, че ще се търси промяна в стила на игра, а от къде трябва да почне един клуб когато състава не върви и не е атрактивен в играта си.. ? Още в самото начало Конте намекна, че играчи като Фелипе Мело нямат да бъдат нужни нито за стила, който ще изповядва състава, нито за вижданията му дори и на резервната скамейка. Съставът  започна търсена на разиграващ халф, който обаче не само да владее  или да разбива играта ами и да може да прави разлика с головете си - Видал през 2010-2011 (10 гола).  Като цяло техническите умения и неизчерпаемата енергия са неговите специални качества, енергия като на Мело, но подплатена и с доста по-добри голови и технически умения.

Основният  въпрос за специалистите бъде  и все още е – ще свикне ли Артуро Видал с темпото и стила на игра в Италия , дали няма да се случи нещо подобно като с Диего.. ,много въпроси  които бяха коментирани. Няма какво толкова да кажа по тази тема поради простата причина, че за разлика от минали години през този сезон има ясна идея за това как да изглежда Ювентус и как трябва да се стигне до тази визия. Освен да се съгласим с идеите и вижданията на бившият  капитан на „старата госпожа’’ и на Бепе Марота ни остава да се надяваме, че ще видим един нов доста силен клуб, а относно всичко друго аз ще кажа само, че фантазията на подобни играчи 

прави един отбор специален.

Херардо Мартино – футболен гений или зъл разбивач на красивата игра ?

Парагвай воден от  родения в Аржентина мениджър Херардо Мартино направи нещо, което ще остане като куриоз и въпреки финала винаги ще тегне дилемата футболен гений ли беше през тези мачове или просто разбивач на стилове, разбивач на тактики и чисто и просто казано той бе готов на това състава му да бъде най-грозно играещият, но да стигне максимално далеч.

Гуараните бяха един от така наречените – скрити фаворити като това се дължеше не само на факта, че са печелили тази купа 2 пъти, а и направиха едно добро световно първенство през 2010, което между другото е най-доброто предствяне на тима в историята на този национален отбор. Момчетата на аржентинския спец бяха в една група с Бразилия, Венесуела и Еквадор като успяха да запишат 3 точки като с изключение първия двубой срещу Еквадор всички други срещи бяха изпълнени с голям заряд и хубави неща в атакуващ план, но това беше и всичко от атаката на този тим.

Преди започването на директните елиминации се стигна до една неприятна травма на основният  и най-опитен нападател на тима Роке Санта Круз, който пропусна мача срещу Бразилия и след това се стигна до усложнение на травмата срещу Венесеула, което  го  докара до край на участието в шампионата.  Срещу  ‘’гаучосите’’ Мартино подсказа, че е готов на всичко да излъже Мано Менезеш и да стигне до крайният  успех като заложи на 4-2-3-1 като  за  единия  флангови играч бе използван Енрике Вера, който може да бъде сложен навсякъде, но не и по фланга. Тази ултра дефанзивна схема въпреки пускането на Валдес и Бариос помогна на ‘’гуараните’’ да излъжат Бразилия като разбира се тук голяма роля изигра и Хусто Вияр, който в последствие бе избран и за най-добър вратар.

Последва и полу-финалния мач срещу изнедата Венесуела, която бе с една от най-стабилните защити.  Херардо Мартино знаеше, че съставът  му е фаворит и освен той  и всички ние очаквахме  тима да бъде по-активен и по-решителен в завършващата фаза на играта, но това не се случи въпреки по-разчупената откъм  схема  игра, но отново всичко бе сведено до ултра дефанзивна игра и очакване на грешки от страна на противниковия отбор, но това не се случи за пореден  мач – 0:0 ,нещо което започва да става навик. Успяха да стигнат до победа след перефектни изпълнения на дузпи.

Безспорно една от най-големите звезди, въобще на турнира - Лукас Бариос не записа нито един гол като поради тази причина бе оставен и на скамейката във финалният  мач.  Проблемът  категорично не беше основно и само в неговата игра. Като цяло всеки, който е наблюдавал играта му в Дортмунд трудно може да види големи промени в движението и позиционирането му по терена, но фактора Мартино направи играта му абсолютно безполезна за тима и логично той не успя да блесне като потециал и голове.

Големият  въпрос около финалния мач беше именно  - дали е възможно отбор с 5 равни мача да спечели трофея ? Отговорът  се оказа доста лесен като основната причина той да бъде толкова лесен се коренеше в идеята за състав  на  бившия национал на Аржентина – Херардо Мартино. Фаворит имаше и това нормално бе 14 кратният  носител на тази купа Уругвай. Големите специалисти очакваха отново доста предпазлива игра на Парагвай, но това  което той поднесе, а именно халфова линия съставена от четирима вътрешни халфа, които в течение на мача не спряха да си пречат и да правят грешки. Тук прошка нямаше и освен, че получиха само 3 гола не успяха отново да вкарат гол в противниковата врата и останаха без нито един вкаран гол във фазата на елиминации.

Като цяло историята на Парагвай в последните 10 години е подобна и може би това, което прави Херардо Мартино е може би едно продължение на този стил на игра. Въпреки всичко този мениджър се превърна в национален герой и успя да изкове едни от най-добрите резултати в историята на този национален отбор. Дали той е футболен гений - аз по-скоро бих дал отрицателен отговор, но пък ако се движим по това мото - Резултатите са най-важното нещо без значение как ги постигаш, то тогава работата на 48 годишния менижър е правилна и това е пътя по който трябва и ще продължават да се развиват, а дали това е най-доброто за феновете на този национален тим ?  Предстои да видим.

Статичните положения – оръжието за победи

Човек, който наблюдава развитието на футбола в детейли може да види, че играта се променя не само във физическо естество,  развитието на бързината ,  подготовка на играчите, а и работата и позиционирането на футболистите при статичните положения в атака. Реших да направя този коментар след като наблюдавах мачовете от Копа Америка 2011.  След изминаването на първата седмица на турнира всички ние видяхме страшно много голове от подобни ситуации. В следващата снимка можем да видим процента отбелязани голове при подобни ситуации.

Ето точната графика с това колко всъщност са отбелязаните голове през този период от турнира.

И това всъщност е само началото на този бум на голове от статични положения. Прекрасните изпълнения продължиха и помогнаха за постигането на едни от най-големите изненади в турнира, а именно головете на Диего Перез след центиране на Форлан и головете на Венесуела – Вискарондо и Сичеро срещу Чили на ¼ финалните двубои.

Ето и головете на една от големите изненади в турнира Венесуела.

Ето и попадението на Диего Перез.

Тук нагледно можем да видим как отборите използват максимално точно статичните ситуации. Преди години трудно можеше да видиш резултат 0:0 в Копа Америка, но в модерния футбол, работата в защита е на много високо ниво и разбира се тактическата подготовка в този аспект от играта е нещо много важно. Фаловете и корнерите вече не са само просто изритване на топката, а в тях се залага много, така както е в Англия. Може би вече няма да е ‘’мисия невъзможна’’ да чуем южноамериканските фенове да посрещат тези ситуации като 100% голова възможност. Техническите умения в играта с глава се издигат на ниво близко до съвършенството като най-интерен е факта, че вече не е най-важното нещо ръстта при тези ситуации и че не само високите състезатели развиват основно това качество. Лесно можем да се убедим в това като видим изпълненията на Тим Кейхил 178 см. и Радемал Фалкао 177 см.  Това носи разнообразие в играта и това доказва, че футбола се подобрява и става все по-специален и по-разнообразен откъм  голове при различни игрови ситуации.  Спокойно можем да кажем, че дори и иначе много техничните и разнообразни южно американци постигат разнообразието, което търси всеки отбор сега те не разчитат само на атакуващия стил, а постигат и много сериозни постижения в работата в защита и отбелязването на голове от статични положения. Вече не само европейските клубове могат да разчитат на този аспект от играта.