Под лупа – Серия „А”

След изминаването на първите два кръга от калчото реших да направя един обстоен коментар върху развитието на някои клубове и работата на отделни мениджъри и футболисти от лигата. След изиграването на историческия първи кръг когато бяха вкарани цели 35 попадения и сега след като нещатата за някои отбори и мениджъри става все по-любопитно реших, че е време да напиша някои неща, които наистина ме вълнуват и впечатляват след изиграването на тези два кръга.

Първо мисля да започна с любопитното начало на двата фаворита за спечелването на скудето. Интер и миналогодишния носител на титлата Милан, които след изиграването на първите два мача имат само по една точка, което е крайно любопитно.

Милан – Много интригуващо е развитието за тях. Тежки първи два кръга – домакинство на Лацио и тежко гостуване на Наполи. Проблемите за Алегри от началото на сезона са не само на терена, а и извън него като най-сериозни се оказват контузиите на основни играчи като Златан Ибрахимович, Дженаро Гатузо, Тайе Тайво и др. Тези неща се отразиха доста тежко на терена като, освен че състава не постига нужните резултати не успява и да играе по начина, по който го правеха през миналата година. Схемата на игра не е променена, но нещата не се получават така както трябва и това няма как да не тревожи всички, които подкрепят този тим. Очакванията са, че след като Златан се възстанови напълно от травмите, които го мъчат нещата ще се променят коренно където в тандем с Пато биха могли да правят чудеса.  Все пак предстои междинен кръг, в който Милан е домакин на Удинезе, които постигнаха две поредни победи и чакат с нетърпение дербито между тези два състава. Една победа за „росонерите” би върнала спокойствието в състава на Макс Алегри.

Интер – След като бразилския мениджър на тима Леонардо напусна Интер и отиде в посока ПСЖ се остави една празнина, която трябваше да бъде бързо попълнена. Веднага след като стана официално, че Лео си тръгва бе назначен Гасперини, който определено не беше посрещнат с голям ентусиазъм просто защото е човек изповядващ доста различен и за някои странен стил на игра, която е доста трудно да се реализира особено в Италия. Схема с трима бранители в линия и два атакуващи крайни бранителя е това, което той използваше в Дженоа и сега се опитва да го приложи при „нерадзурите”, но на този етап е повече от неуспешно. След загубите от Палермо и Трабзонспор в Шампионската лига последва и равенство с Рома в Милано, което не се понрави на Гасперини, който според медиите в Италия е на дузпата и много скоро може да си замине, все пак предстои мач срещу Новара, в който може да отложи това решение на Масимо Морати.

След като казах някои неща за неприятните изненади мисля да кажа и нещо за отборите, които показват добри неща и определено носят наслада поне в първите два кръга.

Удинезе – Категорично се един от най-приятните отбори от началото на сезона като успяха да запишат шест точки и все още да нямат допуснат гол в собствената си врата. След като сезона започна с победа 2:0 над Лече последва и такава със същият резултат над Фиорентина като в този двубой остнах силно впечатлен от ефективността в атака и стибилната игра в защита особено на Дюшан Баста, който през миналата кампания не успя да запише нито една минута, но през тази записа и двата мача, като титуляр и  успя и да се разпише срещу Лече. Също така и новото попълнение от Палмейрас Данило показва много стабилна игра и е един от основните играчи от началот на сезона. Както през последните години така и през тази се очертава това, че Тото Ди Натале ще бъде машината за голове и основният коз в ръката на Франческо Гуидолин. За тях предстои тежък тест в Милано където ще трябва да се изправят срещу нуждаещия се от точки Милан.

Ювентус – Очаквано бих казал състава на Антонио Конте постигна две победи, които бяха взети с една добра игра особено при откриването на стадиона срещу кошмара им в последните години Парма. При гостуването на новака през този сезон Сиена се видяха проблеми в разиграването на топката и в завъшващото подаване където Маркизио не успя да намери начин за преодоляване на защитата по този начин, но основната вина не е негова, а на крилата, които в такава ситуация трябва да са повече от активни, а експеримента с Джакерини – Пепе до този момент не се получава по най-добрия начин въпреки гола на Симоне Пепе в първия двубой. При такива тежки гостувания е нужна бързина и импровизация. Агресията е важен фактор, но не винаги, тя рядко може да доведе до победа защото много често когато си агресивен си неефективен в атакуващ план и отбора страда. Това се получи в Сиена и определено е нещо върху, което трябва да помисли Конте. За „бианконерите’’ предстои мач като домакин на Болония, които нямат точки и определено този мач е задължителен за Конте.

Наполи – На последно място пиша за тях защото съм адски удивен и за мен този отбор е най-впечатляващия от началото на кампанията като стил и начин на игра по време на мачовете си състава на Валтер Мадзари съчетава агресия в средата на терена и много креативност и разнообразие по фланговете и в атака където играчи като Маджо, Кавани, Лавеци правят живота на противнците „черен”. След като Мадзари имаше възможността да привлече играчите, които иска и да запази всички важни играчи колелото за Наполи се завърта отново и започва да работи на пълни обороти. Кавани изумява с мачове като този срещу Милан и феноменалните му голове. Тактическите решения, които Мадзари взима и цялостната настройка на тях за игра е от много високо ниво, което може да ги постави като претенденти за титлата. Освен всичко през този сезон състава има по-голяма ширина в състава, което дава вариативност за мениджър на тима, а това е още един голям плюс в една дълга битка.

Сега ще поставя играчите, които са най-атрактивни и успяват за събудят небивал интерес към тях. За някои това е познато чувство за други не толкова.

Максимилано Моралез -  24 годишния арженитинец пристигна в състава на Аталанта и още в началото на кариерата си попадна в началните страници на световните медии като бе избран и в идеалната единайсеторка за първия кръг. Бившият играч на Велез успя да запише две попадения срещу силния тим на Дженоа като тези голове донесоха и точка на Аталанта.

Андеа Пирло – Старият познайник смени състава, но не сменя стила си на игра и голята класа, която показва в началните мачове само потвърждава това мое твърдение.  Без съмнение този футболист ще бъде „диспечера” в средата на терена за Ювентус и несъмнено той ще е сърцето на тима не само защото е от световна класа, а и защото схемата на Конте зависи много от неговата игра. След като направи почти перфктен дебют записа и един добър втори мач срещу Сиена, което му отрежда място сред отличниците в началото на сезона.

Едисон Кавани – „Ел Мататор” няма какво да кажа за него, освен че за мен той е най-добрият реализатор в Италия и мача срещу Милан го демонстрира нагледно отбелявайки три прекрасни шедьовъра във врата на Абиати. Безспорно той е най-важния играч за неаполитанци и ако успее да се запази от контузии съм убеден, че доста често ще побада в класациите сред най-добрите през този сезон.

Добро начало за Серия А

Сезонът в Италия започна и то по какъв начин. Калчото блесна с фантасичните мачове през първия кръг за всички италиянски отбори, които зажадняли за футбол показаха най-доброто и красивото от тази игра. Кръга мина през зрелищното равенство между шампиона Милан и Лацио и завърши с феноменалните изяви на Фабрицио Миколи и победата на Палермо над Интер.

Нека обаче се върнем преди началото на сезона, а именно трансферите на клубовете от Италия през лятото. Клубовете от „бутуша”  бяха доста активни през това лято и се сдобиха с едни от много класните нападатели в Европа. Трансферите на Джибрил Сисе и Мирослав Клозе са гарант за много голове и красиви моменти. След като през последните 2 сезона френския голаджия има 47 гола в 61 мача за гръцкия Панатинайкос. Други големи имена, които ще увеличат класата на първенството несъмнено са играчи като Пабло Освалдо и Боян Къркич, които подсилиха Рома.  Фиорентина пък подписаха договор с не толкова познатия Сантиаго Силва, но това е футболист, който впечатли много силно през миналата кампания когато изведе Велез Сарсфийлд  до титлата в Аржентина. През 2009 и 2010 печели „Златната обувка” съответно с екипите на Банфийлд и Велез. Несъмнено нападател, който ще вълнува феновете в Италия. Ювентус от тяхна страна успяха да се подсилят с едни от най-добрите и остри полузащитници от Бундеслигата. Елжеро Елия и Артуро Видал, които освен добри асистенти са и голмайстори. Диего Форлан е другото име, което носи наслада и свеж полъх в лигата.

Въпреки напускането на имена като Хавиер Пасторе, Жереми Менез и Алексис Санчез Италия успя да надгради над нивото си през изминалият сезон и първия кръг в Италия го показа. Всичките 35 попадения, които паднаха в изминалия кръг са може би само началото на едно интерсно и изпълнено с много красиви обрати и вълнуващи моменти първенство, в които играчи като Фабрицио Миколи, Антонио ди Нателе и Едисон Кавани ще продължат да носят голове и вдъхновение за всички фенове. Дали нивото на първството е вдигнато никой не може да бъде сигурен защото това е едва началото, но въпреки това този първи кръг счупи много рекорди и накара много хора да заговорят за Серия А.

Как отново „бяхме в Рим и не видяхме Папата”

След вчерашната първа Европейкса квалификация за турнира през 2013, който ще се проведе в Израел отбора на България до 21 години загуби първия си мач в група 10. Националите ни изиграха първия си мач срещу фаворита в тази група Холандия и както голяма част от хората в България очакваха сигурна загуба в този първи мач, в който избраниците на Михаил Мадански бяха обявени за аутсайдери в двубоя дори и от своя наставник. Все пак обаче видяхме, че дявола не бе толкова черен и че може да играем приличен футбол срещу една от най-силните футболни държави като тези думи се потвърждават от факта, че „лалетата” имат два трофея от това състезание през 2006 и 2007.

Основните неща обаче, които ме накараха да напиша този коментар бе това, че отново „играхме добре, но не взехме нищо”. Защо се получава само на нас това нещо ? Та нали ние имахе положенията и играехме по-добре срещу голямата Холания ? ...  Коментарът ми за този двубой е много прост, който може да се опише така както съм направил в заглавието си – „Да стигнеш до Рим и да не видиш Папата.” Е отново се получи така не взехме нищо, което можеше да ни помогне този път след дълги години да се класираме за Европейското, разбира се тази загуба не значи, че състава няма шанс, напротив имаме, но моето мнение е друго като в следващите няколко реда ще се опитам да го изкажа по най-правилния начин.

Нека започна така : Моите първоначални впечатления бяха от схемата на игра, която предложи Мадански 4-2-3-1. Много разчупена и добра тактика, която изисква много добро движение по терана и силно разнообразие в атаката на отбора като това лесно може да се види просто защото в схемата на игра България нямаше чист нападател, на който да се разчита да пази и задържа топката. Видяхме състав, който целеше много разнообразие в атака, чрез бързина, техника и движение. Тонев – Миланов – Цветанов – Балджийски бяха атакуващите състезатели, които именно това се опитваха да правят, да копират играта на Барселона в атака като през цялото време имаше движение и смяна на местата, които объркваха опитната защита на холандците, но класата в голяма част от дадени ситуации липсваше. Липсата на завършващ удар и решителност при важните ситуации бяха най-големия проблем. В тази схема и стил на игра Борислав Балджийски може да бъде много полезен, но не може и да се очакват големи неща след като Михаил Мадански няма втори план, който да приложи когато състава не върви. Винаги е трудно да се намери сериозен нападател особено когато е в младежки състав, но това е много важна мисия за националния ни селекционер, който след тежката контузия на Мартин Тошев няма в състава нападател, на който да се разчита наистина да вкарва и от половин ситуация така както направи Холандия през втората част.

Чисто тактически идеите на българите не бяха лоши и дори в част от ситиациите бяха добри. Издърпването назад на единствения ни нападател и рязкото движение на крилата ни бе добре като замисъл. В голяма част от мача Цветанов и Тонев се издърпваха буквално залепени до тъч линията, което отваряше състава и оставаше простанство на Георги Миланов и Балджийски. Точно в тази ситуация е важно да имаш добър и решителен нападател, който да се намери празното пространство, което се отваря.

Като заключение мога да кажа, че е важно този състав да се налага в клубните си отбор като за разлика от предишните години то в тази Евроквалификация голяма част от избранниците са играчи от отбори състезаващи се в „А група” и успяват да записват добър брой мачове, което ги държи в добра кондиция и им дава допълнително самочувствие. Все пак отново шансовете са ни малки. Просто това са моите  виждания. Аз лично съм изненадан от вчерашната игра, но съм почти сигурен, че липсата на футболно самочувствие и решителност ще ни попречат. Групата не е лесна и когато загубиш мач като този срещу „лалетата” оказва огромно влияние върху битката за първите места. На този етап и заместниците на тези, които играха вчера не са на нужното ниво. При контузия или слаба форма на някои от важните играчи на Мадански би объркала цялата идея и визия за футбола ни, така че ни остава да се надяваме българските отбори и треньори да продължат работа, която са започнали и да се намерят и други играчи, които да подобрят младежката ни формация.