понеделник, 25 юли 2011 г.

Херардо Мартино – футболен гений или зъл разбивач на красивата игра ?


Парагвай воден от  родения в Аржентина мениджър Херардо Мартино направи нещо, което ще остане като куриоз и въпреки финала винаги ще тегне дилемата футболен гений ли беше през тези мачове или просто разбивач на стилове, разбивач на тактики и чисто и просто казано той бе готов на това състава му да бъде най-грозно играещият, но да стигне максимално далеч.
Гуараните бяха един от така наречените – скрити фаворити като това се дължеше не само на факта, че са печелили тази купа 2 пъти, а и направиха едно добро световно първенство през 2010, което между другото е най-доброто предствяне на тима в историята на този национален отбор. Момчетата на аржентинския спец бяха в една група с Бразилия, Венесуела и Еквадор като успяха да запишат 3 точки като с изключение първия двубой срещу Еквадор всички други срещи бяха изпълнени с голям заряд и хубави неща в атакуващ план, но това беше и всичко от атаката на този тим.


Преди започването на директните елиминации се стигна до една неприятна травма на основният  и най-опитен нападател на тима Роке Санта Круз, който пропусна мача срещу Бразилия и след това се стигна до усложнение на травмата срещу Венесеула, което  го  докара до край на участието в шампионата.  Срещу  ‘’гаучосите’’ Мартино подсказа, че е готов на всичко да излъже Мано Менезеш и да стигне до крайният  успех като заложи на 4-2-3-1 като  за  единия  флангови играч бе използван Енрике Вера, който може да бъде сложен навсякъде, но не и по фланга. Тази ултра дефанзивна схема въпреки пускането на Валдес и Бариос помогна на ‘’гуараните’’ да излъжат Бразилия като разбира се тук голяма роля изигра и Хусто Вияр, който в последствие бе избран и за най-добър вратар.



Последва и полу-финалния мач срещу изнедата Венесуела, която бе с една от най-стабилните защити.  Херардо Мартино знаеше, че съставът  му е фаворит и освен той  и всички ние очаквахме  тима да бъде по-активен и по-решителен в завършващата фаза на играта, но това не се случи въпреки по-разчупената откъм  схема  игра, но отново всичко бе сведено до ултра дефанзивна игра и очакване на грешки от страна на противниковия отбор, но това не се случи за пореден  мач – 0:0 ,нещо което започва да става навик. Успяха да стигнат до победа след перефектни изпълнения на дузпи.


Безспорно една от най-големите звезди, въобще на турнира - Лукас Бариос не записа нито един гол като поради тази причина бе оставен и на скамейката във финалният  мач.  Проблемът  категорично не беше основно и само в неговата игра. Като цяло всеки, който е наблюдавал играта му в Дортмунд трудно може да види големи промени в движението и позиционирането му по терена, но фактора Мартино направи играта му абсолютно безполезна за тима и логично той не успя да блесне като потециал и голове.



Големият  въпрос около финалния мач беше именно  - дали е възможно отбор с 5 равни мача да спечели трофея ? Отговорът  се оказа доста лесен като основната причина той да бъде толкова лесен се коренеше в идеята за състав  на  бившия национал на Аржентина – Херардо Мартино. Фаворит имаше и това нормално бе 14 кратният  носител на тази купа Уругвай. Големите специалисти очакваха отново доста предпазлива игра на Парагвай, но това  което той поднесе, а именно халфова линия съставена от четирима вътрешни халфа, които в течение на мача не спряха да си пречат и да правят грешки. Тук прошка нямаше и освен, че получиха само 3 гола не успяха отново да вкарат гол в противниковата врата и останаха без нито един вкаран гол във фазата на елиминации.


Като цяло историята на Парагвай в последните 10 години е подобна и може би това, което прави Херардо Мартино е може би едно продължение на този стил на игра. Въпреки всичко този мениджър се превърна в национален герой и успя да изкове едни от най-добрите резултати в историята на този национален отбор. Дали той е футболен гений - аз по-скоро бих дал отрицателен отговор, но пък ако се движим по това мото - Резултатите са най-важното нещо без значение как ги постигаш, то тогава работата на 48 годишния менижър е правилна и това е пътя по който трябва и ще продължават да се развиват, а дали това е най-доброто за феновете на този национален тим ?  Предстои да видим.

сряда, 20 юли 2011 г.

Статичните положения – оръжието за победи


Човек, който наблюдава развитието на футбола в детейли може да види, че играта се променя не само във физическо естество,  развитието на бързината ,  подготовка на играчите, а и работата и позиционирането на футболистите при статичните положения в атака. Реших да направя този коментар след като наблюдавах мачовете от Копа Америка 2011.  След изминаването на първата седмица на турнира всички ние видяхме страшно много голове от подобни ситуации. В следващата снимка можем да видим процента отбелязани голове при подобни ситуации.


Ето точната графика с това колко всъщност са отбелязаните голове през този период от турнира.

И това всъщност е само началото на този бум на голове от статични положения. Прекрасните изпълнения продължиха и помогнаха за постигането на едни от най-големите изненади в турнира, а именно головете на Диего Перез след центиране на Форлан и головете на Венесуела – Вискарондо и Сичеро срещу Чили на ¼ финалните двубои.


Ето и головете на една от големите изненади в турнира Венесуела.


Ето и попадението на Диего Перез.

Тук нагледно можем да видим как отборите използват максимално точно статичните ситуации. Преди години трудно можеше да видиш резултат 0:0 в Копа Америка, но в модерния футбол, работата в защита е на много високо ниво и разбира се тактическата подготовка в този аспект от играта е нещо много важно. Фаловете и корнерите вече не са само просто изритване на топката, а в тях се залага много, така както е в Англия. Може би вече няма да е ‘’мисия невъзможна’’ да чуем южноамериканските фенове да посрещат тези ситуации като 100% голова възможност. Техническите умения в играта с глава се издигат на ниво близко до съвършенството като най-интерен е факта, че вече не е най-важното нещо ръстта при тези ситуации и че не само високите състезатели развиват основно това качество. Лесно можем да се убедим в това като видим изпълненията на Тим Кейхил 178 см. и Радемал Фалкао 177 см.  Това носи разнообразие в играта и това доказва, че футбола се подобрява и става все по-специален и по-разнообразен откъм  голове при различни игрови ситуации.  Спокойно можем да кажем, че дори и иначе много техничните и разнообразни южно американци постигат разнообразието, което търси всеки отбор сега те не разчитат само на атакуващия стил, а постигат и много сериозни постижения в работата в защита и отбелязването на голове от статични положения. Вече не само европейските клубове могат да разчитат на този аспект от играта.







събота, 16 юли 2011 г.

Най-добрите 5 на световното до 17 години


Преди да започна класацията, която направих след като успях да изгледам доста голям процент от турнира в Мексико. Без съмнение най-доброто нещо през това жадно за големи и впечатляващи окото мачове лято. След като минаха доста турнирни  битки смело мога да кажа, че момчетата на този турнир вкараха в малкия си джоб големите звезди и също толкова огромните очаквания към европейското за младежи до 21 години. Освен с голямата резултатност на турнира – точно 3.04 на мач и общо от 52 срещи са вкарана 158 попадения,  но не само това направи много силно впечатление. Разбира се и  изключителното умна и правилна игра почти на всички отбори, но както казах нещо, което ми хареса бе организацията и много голямата посещаемост на този турнир. 1,002,314 средно 19,275 души на мач. Страхотно постижение за този футболен форум  в който се състезават младежи родени през 1994-1995 г.
Но нека се върна към същността на темата, за която пиша, а именно най-добрите 5 момчета, които наистина ми ‘’обраха точките’’


Adryan Oliveira Tavares

Това е футболиста, който доста лесно може да бъде описан след като гледахме неговите участия на турнира. Типичната 10ка в  ‘’Селесао’’. Техничен, много умен в изработката на ситуации за тима и освен всичко добър реализатор. Заби  5 през целия турнир като имаше някои, които наистина впечатлиха много.


Това е част от магията, която той демонстрира през мачовете, в които взе участие.

Souleymane Coulibaly

Категорично спечели приза голмайстор на турнира забивайки невероятните 9 гола в 4 мача. Най-специлания момент за него безспорно бе хеттрика, който записа срещу Бразилия, а както знаем доста рядко може да видим някой да прави подобно нещо без значение в коя възсрастова група е. Младежът  е в академията на Сиена от 2009 година и не случайно е смятан за новия Дрогба. Бързината и решимостта пред гола са основните качества на Кулибали.


Абсолютна магия. 3 гола, от които просто може да се учи всеки атакуващ футболист.

Emre Can

Капитана на най-добре играещият отбор в атака. Германците бяха смазани от Холандия на финала за европейското. Във всички мачове той беше лидера на тима като показа нагледно как трябва да действа един капитан, но не само това впечатли у него. Мощтта с която се ‘’разправяше’’ в средата на терена и физиката, с която разполага ме накараха да го сложа сред моите фаворити в турнира.


Гол, който показва нагледно какво може, но за жалост на всички фенове на немския футбол това 
попадение не донесе така мечтания финал.



Samed Yesil

Цялото бъдеще е пред този футболист с турски корени. Притежава неща, които много нападатели търсят. Успяваше да намира сила през всеки един момент да пресира противниковните защитници и да бележи голове във почти всеки важен мач през шампионата.





Въпреки многото си силни мачове, този срещу Англия бе лично за мен най-силния през шампионата.

Julio Gomez Gonzalez

Тук няма какво толкова да се обосновавам в избора ми за номер едно на турнира. Категорично Хулио Гомез бе избран за първенец и взе ‘’Златната топка’’.  Доста техничен и също толкова умен. Успя да вкара най-важните 2 гола в кариерата му до този момент. Показа невероятен характер при полу/финалният мач срещу  ‘’швабите’’, успявайки да влезе на терена след един много тежък удар в главата и направи милиони фенове на Мексико щастливи, забивайки забележителен гол в продълженията на мача, но работата  която той извърши през целия турнир и всичко като цяло правеше така както трябва.  Не случайно това 16 годишно момче записва 5 мача за първият отбор през 2011 на Пачука.




Това са само част от още може би два пъти по толкова класни играчи. Все пак точно тези 5 момчета направиха турнира толкова красив и съм убеден, че това е само началото на развитието на тези наистина специални момчета. 











понеделник, 4 юли 2011 г.

САЩ - Мексико финал 2011


Преди започването на турнира почти всички очакваха финалът да бъде именно между Америка и Мексико. Безспорно двата най-подготвени във всички части от играта отбори. Тимове разполагащи с много по-голям даже бих казал нестравним потенциал спрямо състави като Ел Салвадор, Ямайка, Гуадалупе и т.н. Не беше случайно това, че за пример мексиканците спечелиха всички 9 точки като не допуснаха да им бъде отбелязан гол, а за сметка на това забиха 7 попадения – 5 от които на новоизгрялата звезда на Манчестър Юнайтед – Хавиер Ернандес.
Въпреки това състава на Боб Брадли изпита сериозни затруднения в тяхната група като записа и доста неочаквана загуба от Панама, които станаха и победители в група Ц на турнира.  След което дойдоха и двете победи срещу Ямайка 2:0 и кошмара Панама 1:0 за да стигнат до този финал в който доста малко хора се съмняваха, че може да бъде различен от тези тимове.



Определено мача на месеца се получи. Мечта финал в който видяхме всичко – невероятни обрати 6 гола (кой от кой по-красив и по-важен).
След като състава на САЩ стигна до 2:0 за 23’ минути бях доста впечатлен от играта и най-вече изненадан, че Мексико могат да бъдат толкова лесно надлъгани от своите съперници. Като цяло Мексико играеха, а Америка бележеха голове,но все пак за разлика от доста подобни случаи тук по-добрият отбор успя да победи и да спечели турнира. Индивидуалните качества на няколко футболиста решиха изхода на мача. Слабата подредба на защитниците водени от капитана си Карлос Боканегра бе едно от нещата да бъдат обърнати по този елементарен начин.
Много добре можем да видим по колко лесен начин е разкъсана защитата при първият гол на Пабло Барера, който бе изведен супер от Чичарито, но грешката на резервата Борстейн, който изпусна Барера и слабата работа в центъра на терена доведоха до голът, който може би обърна нещата в това дерби. И все пак не мисля, че има голям смисъл да правя толкова сериозен анализ върху този мач, просто защото това бяха двата най-добре представящи се отбори в този турнир. САЩ имаха пълната възможност да зарадват феновете на сокъра в Америка, но бяха надиграни. Както казах Брадли се опита да излъже Де ла Торе. Идеите му бяха добри, но работата на „El Tri” след изненадващите 2 гола на М. Брадли и Донован беше отново ще кажа фантастична и много последователна. Атака, контрол и себераздаване през всичките 90’ минути. Това и докара мечтаната девета титла.




Репортаж с всички най-интерсни моменти от финалния двубой :