Малката - Голяма Борусия

Как Борусия Мьонхенгладбах се превърна от сигурен изпадащ , във фактор в Германия. Това ще е темата, която ще развививам в този анализ за един от най-интересните клубове през този сезон в Германия, а и не само.

Преди  началото на сезон 2010/2011 дори и най-скептичните фенове на Борусия Мьонхенгладбах не очакваха подобна развръзка за сезона им.

След като сезон 2009/2010 мина под знака на спокойствието и приличното представяне заемайки 12 място в класирането като освен това състава успя да демонстрира някои доста добри неща.  Трансферите, които направиха преди началото на ужасния сезон бяха доста обещаващи. Успяха да вземат имена като Мамаду Идрису, който по това време беше един от най-добрите играчи във Фрайбург и Игор Де Камарго, който пък демонстрираше страхотни неща в един от най-добрите тимове в Белгия - Стандард Лиеж. Това бяха все добри предпоставки за един доста приличен сезон в който да бъдат забравени имената на Оливер Ньовил, който през тази 2010г.  напусна Борусия в посока Арминия и Роб Френд, който успя да направи една изключително силна година записвайки 18 гола в 33 мача в Бундеслигата. Тогава обаче той реши да приеме офертата на Херта Берлин и  впоследствие този трансфер се превръща в негов личен провал, но толкова за трансферите през тази тежка 2010 година.

Начело на тима беше Михаел Фронцег, който подпечата оставката си когато записа 5 поредни загуби в последните 5 мача преди края на първия полусезон в Бундеслигата. Чудесен момент за пристигане на ново име защото тези  две седмици в които отбора и Германия е във ваканция той ще може да се запознае в детайли с обстановката в клуба. Бяха привлечени футболисти като Мартин Щранцел, Харвард Нордвейд и Майк Хайнке. 

Все пак обаче нещата не се случиха така както беше казано в началото и бе дадено допълнително време за Фронцег  да вдигне отбора и да донесе промяна за клуба, да ама не след като тима печели две поредни победи следва загуба от Щутгарт след като на полувремето е 2-0 за Гладбах се стига до инфарктен обрат до 2-3 и последва загуба от  3-1 от Кайзерслаутерн, тогава спортния директор на клуба Марк Ебер взима решението, че Михаел Фронцег няма място в клуба и е заменен от Люсиен Фавр.

Тогава започнаха и промените, които през този сезон се усещат по невероятен начин,като се започне с налагането на един наистина млад вратар в лицето на Тер-Щеген роден през 1992 година. Призован да замести един наистина неубедителен вратар какъвто беше Логан Байли и да почне да налага младите германци Марко Ройс и Патрик Херман, които в последствие се превърнаха в едни от най-интересните атакуващи футболисти в Бундеслига именно благодарение на Люсиен Фавр, който намери точния подход спрямо младите играчи в тима.

След като състава успя за се спаси и да започне сезона с добър и интересен треньор и вече млади нашумели звезди в лицето на Марко Ройс и Марк Андре Тер-Щеген всички очакваха прилична кампания, въпреки че нямаше големи трансфери, всъщност само  един сериозен и това беше Оскар Венд, който дойде от състава на Копенхаген.

Тактиката  която беше наложена е една от най-интересните неща в работата на Фавр. Интересна е не защото е толкова по-различна, а че тя предразполага към красива и много добра игра на контра-атака където игра  чи като Патрик Херман, също един голям млад талант Марко Ройс, който най-често играе зад Майк Хайне и Хуан Аранго имат много сериозни предпоставки да демонстрират голямата си класа.

Безспорно играчите през този сезон, които впечатляват са освен нападателелния квартет са и опорните халфове на тима, които дават едно невероянто спокойствие в средата на терена въпреки тяхната крехка възраст и слабия опит с който разполагат. Особено това важи за Хавард Нордвейд, който бе привлечен от състава на Арсенал където по една или друга причина не записа нито  една минута. Въпреки това той е един от най-постоянните и поливалентни играчи в състава. Той освен в средата на терена умее и да играе като последен в отбраната, което също е един плюс за него и състава.

Лично за мен тази форма, която демонстрират всички, най-вече гениалния Марко Ройс, който вече има 10 гола в последните тринадесет  мача  е дело на страхотната работа на швейцарския специалист, който сега гради нещо много силно. Тази победа 5-0 е само украсата на този невероятен полусезон, който състава прави до този момент. Дали ще успеят да задържат това темпо е трудно да се предположи, но все пак мисля, че по-скоро моето мнение би било не , ако не се направят някои подобрения в състава през зимата просто защото клуба не разполага със скамейка, която да им даде шанс за дълга битка с големите клубове в Германия. И все пак обаче всичко, което правят Борусия Мьонхенгладбах ги превръша от малката Борусия в Страшилището от Гладбах.