Малката - Голяма Борусия

Как Борусия Мьонхенгладбах се превърна от сигурен изпадащ , във фактор в Германия. Това ще е темата, която ще развививам в този анализ за един от най-интересните клубове през този сезон в Германия, а и не само.

Преди  началото на сезон 2010/2011 дори и най-скептичните фенове на Борусия Мьонхенгладбах не очакваха подобна развръзка за сезона им.

След като сезон 2009/2010 мина под знака на спокойствието и приличното представяне заемайки 12 място в класирането като освен това състава успя да демонстрира някои доста добри неща.  Трансферите, които направиха преди началото на ужасния сезон бяха доста обещаващи. Успяха да вземат имена като Мамаду Идрису, който по това време беше един от най-добрите играчи във Фрайбург и Игор Де Камарго, който пък демонстрираше страхотни неща в един от най-добрите тимове в Белгия - Стандард Лиеж. Това бяха все добри предпоставки за един доста приличен сезон в който да бъдат забравени имената на Оливер Ньовил, който през тази 2010г.  напусна Борусия в посока Арминия и Роб Френд, който успя да направи една изключително силна година записвайки 18 гола в 33 мача в Бундеслигата. Тогава обаче той реши да приеме офертата на Херта Берлин и  впоследствие този трансфер се превръща в негов личен провал, но толкова за трансферите през тази тежка 2010 година.

Начело на тима беше Михаел Фронцег, който подпечата оставката си когато записа 5 поредни загуби в последните 5 мача преди края на първия полусезон в Бундеслигата. Чудесен момент за пристигане на ново име защото тези  две седмици в които отбора и Германия е във ваканция той ще може да се запознае в детайли с обстановката в клуба. Бяха привлечени футболисти като Мартин Щранцел, Харвард Нордвейд и Майк Хайнке. 

Все пак обаче нещата не се случиха така както беше казано в началото и бе дадено допълнително време за Фронцег  да вдигне отбора и да донесе промяна за клуба, да ама не след като тима печели две поредни победи следва загуба от Щутгарт след като на полувремето е 2-0 за Гладбах се стига до инфарктен обрат до 2-3 и последва загуба от  3-1 от Кайзерслаутерн, тогава спортния директор на клуба Марк Ебер взима решението, че Михаел Фронцег няма място в клуба и е заменен от Люсиен Фавр.

Тогава започнаха и промените, които през този сезон се усещат по невероятен начин,като се започне с налагането на един наистина млад вратар в лицето на Тер-Щеген роден през 1992 година. Призован да замести един наистина неубедителен вратар какъвто беше Логан Байли и да почне да налага младите германци Марко Ройс и Патрик Херман, които в последствие се превърнаха в едни от най-интересните атакуващи футболисти в Бундеслига именно благодарение на Люсиен Фавр, който намери точния подход спрямо младите играчи в тима.

След като състава успя за се спаси и да започне сезона с добър и интересен треньор и вече млади нашумели звезди в лицето на Марко Ройс и Марк Андре Тер-Щеген всички очакваха прилична кампания, въпреки че нямаше големи трансфери, всъщност само  един сериозен и това беше Оскар Венд, който дойде от състава на Копенхаген.

Тактиката  която беше наложена е една от най-интересните неща в работата на Фавр. Интересна е не защото е толкова по-различна, а че тя предразполага към красива и много добра игра на контра-атака където игра  чи като Патрик Херман, също един голям млад талант Марко Ройс, който най-често играе зад Майк Хайне и Хуан Аранго имат много сериозни предпоставки да демонстрират голямата си класа.

Безспорно играчите през този сезон, които впечатляват са освен нападателелния квартет са и опорните халфове на тима, които дават едно невероянто спокойствие в средата на терена въпреки тяхната крехка възраст и слабия опит с който разполагат. Особено това важи за Хавард Нордвейд, който бе привлечен от състава на Арсенал където по една или друга причина не записа нито  една минута. Въпреки това той е един от най-постоянните и поливалентни играчи в състава. Той освен в средата на терена умее и да играе като последен в отбраната, което също е един плюс за него и състава.

Лично за мен тази форма, която демонстрират всички, най-вече гениалния Марко Ройс, който вече има 10 гола в последните тринадесет  мача  е дело на страхотната работа на швейцарския специалист, който сега гради нещо много силно. Тази победа 5-0 е само украсата на този невероятен полусезон, който състава прави до този момент. Дали ще успеят да задържат това темпо е трудно да се предположи, но все пак мисля, че по-скоро моето мнение би било не , ако не се направят някои подобрения в състава през зимата просто защото клуба не разполага със скамейка, която да им даде шанс за дълга битка с големите клубове в Германия. И все пак обаче всичко, което правят Борусия Мьонхенгладбах ги превръша от малката Борусия в Страшилището от Гладбах.

Битката за Балканите част II

Битката за Балканите започва днес от 21:05 и всички фенове очакват лютата битка между тези два гранда на Балкансият полуостров.

Безспорно този двубой се чака с най-голям интерес освен от факта, че тези състави претежават много силни футболисти и от това, че битката между две много различни фигури в света на футбола – Славен Билич и Гуус Хидинг. Всеки един от тях може да изненада всички с нестандартни решения и ходове, което прави тактическата битка също толкова интересна и напрегната колкото и тази на терена, която ни очаква.

Гуус Хидинг и Турция имат предимство и това се дължи на факта, че разполагат с почти всичко нужно за да постигнат добър резултат в този двубой. Като се започне от това, че разполага с наглед нужния потенциал в лицето на опитните братя Алтънтоп и минем през щастливата новина, че една от големите звезди на тима Нури Шахин записа дебют за Реал Мадрид и има вероятност той да вземе очастие в сблъсъка. Въпреки това големите очаквания отново ще паднат върху футболиста на Трабзонспор Бурак Ялмъз, който записа 6 участия до момента в квалификациите и 3 гола. Освен с него състава разполага и с други качествени футболисти, които да помогнат и това са Казъм Казъм (Колин Казим – Ричардс) и Арда Туран, който се очаква да носи головете на тима. До този момент той има цели 4 попадения  в тези квалификации.  

Като цяло мисля, че е безмислено да коментираме формата на състава когато е домакин. Тя е следната – В последните 8 срещи 1 загуба от Германия и  следват 7 мача без поражение, което демострира нагледно формата като домакин.

Основни заплахи за Хърватия – Арда Туран,  Бурак Ялмъз и Гуус Хидинг.

Хърватия ги очаква едни страшно тежки мачове, в които обаче определено не са аусайдери, просто защото подобен тим ръководен от Славен Билич трудно може да бъде считан за аусайдер. Основния проблем е защитата и въпроса, които бе задаван в медиите – Има ли въобще такава ? Подобен въпрос трудно може да се отговори защото се очаква с центъра на отбраната да действат имена като Йосип Симунич както и съотборника му в Динамо Загреб Домагой Вида. Този въпрос се поражда от факта, че звездата в отбраната на тима Деян Ловрен от Лион няма да може да очаства в мачовете, а и от формата на двамата централни бранители, която в вътрешното първенство е доста добра, но в Европа не е така. Цели 9 допуснати гола в 4 мача. Най-силното звено на Славен Билич е халфовата линия и нападението където се очаква да започнат имена като Лука Модрич, Иван Ракитич и Марио Манджукич, който е нападателя в най-силна форма в състава на „шахматистите” 7 гола в 12 мача за Волфсбург. Въпреки много силната атакуваща мощ на тима си мисля, че решение с двама нападатели би било доста атакуваща схема и лично аз очаквам изненади именно там където да се заложи на един нападател в лицето на Манджукуч или на двама като играча на Волфсбург ще бъде поставен на фланга от където да атакува.

Основни заплахи за Турция – Лука Модрич, Марио Манджукич и Дарио Сърна.

Очаква ни едно наистина „зверско” дерби, което съм сигурен няма да може да остави никои фен безразличен. Така както се случи през 2008 когато Турция успяха да направят невъзможното и да изхвърлят Хърватия след като Семих Шентюрк отбеляза гол в 120’ минута на мача след което Лука Модрич и Иван Ракитич подпечатаха победата на Турция след като пропуснаха техните дузпи. Да се надяваме, че ни очаква поне на полoвина толкова интересен и вълнуващ мач като този през 2008.

Интер - Ювентус

Битката между смъртните врагове. Така може спокойно да наречем дербито между тези два състава. Историята е дълга, но безкрайно интересна. Делото „Калчополи” направи Интер – Ювентус едно от най-големите футболни битки в света. Двубоят между тези два футболни колоса беше един от най-очакваните събия през този сезон в Италия, а и не само.

Мач на месеца няма как да бъде различен от този след като заряда и омразата меджу тези клубове е толкова голяма, че човек може спокойно да забрави какво точно значи атрактивен и хубав футбол, а да се съсредоточи върху битката за правда и величество. Въпреки всичко обаче този път двубоя беше невероятен не само извън терена, а на него. Първите 45’ минути от дербито беше едно от най-забележителните от началото на сезона в Италия като през всичките минути се играеше на бясно темпо и красотата и атрактивността в играта беше на много високи ниво.

Защо Ювентус спечели ? Един въпрос, който трудно може да има категоричен отговор. Причини много, като започнем от слабата форма на Интер и минем през далеч по-добрата такава на  „бианконерите”. Когато говорим за този мач формата няма значение и това многократно се е доказвало в историята на това съперничество.

Като цяло Антонио Конте не изненада с нещо специално в този мач. Обичайната за него в последно време схема 4-3-3, която в течение на мача се трансформираше в други вариации, което от началото на сезона не е нещо ново. Както няколко пъти казах в предишни мои коментарари, че едно от изненадите за мен и разбира се основни качества на Конте е начина по който се нагажда и гъвкавостта, която демонстрира от както е начело на Ювентус. Отново се забеляза и основните идеи в играта на клуба. Търсенето на контрол върху мача без значение дали си гост, домакин на силни или не толкова отбори. Целта е една и тя е да се владее топката повече от противника. Като цяло един равностоен мач, който състава на бившият капитан на Ювентус успя да спечели след по-добра игра и по-добри решения в развоя на мача.

Какво да кажа за Интер. Те успяха да се вдигнат и да изиграят един доста приличен мач, но както се видя това не се оказа достатъчно за нещо повече от загуба. Не съм най-компетентния човек, който да коментира Интер, но в дербито се видяха някои ужасни неща, които се набиха на очи най-вече през първата част. Именно центъра на отбраната на тима беше толкова лесно хващана и изненадвана, че само съдията и късмета ги покриваше от това играчите на Юве да излязат 2-3 пъти сами срещу Кастелаци. Това е едно нещо, което трудно може да се види в италиянски отбор още по-малко в един от най-качествените клубове на Апенините. Липсата на голмайстор и ясна визия за стила на игра също са проблем на Раниери, който трябва да ги решава.

Като за финал мога да кажа, че ако има повече подобни мачове в Италия то това би качило отново реномето на тази лига и би го превърнала отново в любима дестинация за големи футболисти и фенове. Все пак обаче се вижда подобрение в Серия А и тя идва най-вече от свежестта, която носят Лацио, Наполи, които впечатляват освен с красиви игри и голове и с една стратегия и програма за бъдещето, която може да ги направи фаворити в Италия, а и не само.