Ще успее ли „новото лице” на Вила ?

След изиграването на втория кръг от „Премиълийг” реших да напиша един коментар върху новото лице на Астън Вила.  Когато приключи миналия сезон много фенове на тима бяха разочаровани и объркани от много обстоятелства като се започне с меко казано странното уволнение на Мартин О’Нийл и се мине през ужасното класиране и нестабилното мениджърско място, която в последните кръгове бе освободено след като Жерар Улие не бе в състояние да води отбора поради проблеми със сърцето, а на негово място бе помощника му – бившата легенда на Ливърул Гари Макалистър.

Лятото започна с ясна цел пред Ранди Лърнър и тя бе намирането на нов менидър за „Виланите”. Спекуациите бяха много но едва ли и най-големия ентусиаст би заложил за това, че тогавашния треньор на най-големия врат на тима, а именно Бирмингам на Алекс МакЛийш ще бъде новия бос на тима. След като това нещо стана факт голяма част от феновете на състава излязоха на протест спрямо неговото назначаване, но както не помогна при уволнението на О’Нийл така и същото се случи при идването на МакЛийш. След като всичко стана официално и бе ясно, че връщане назад няма работата за Астън Вила започна.

Трудно бе да повярвам, че това е истина в момента, в който видях състава на „Виланите’’ срещу Блекбърн когато иначе толкова дефанзивно настроения шотландец  заложи на схема с двама нападатели и две крила. Може би това е новата атакуваща Вила ?  Ще е трудно да се наложи подобна схема и стил на игра с двама типични напатели в лицето на Хески и Бент + Агбонлахор, който действа от ляво и доста често застава и на върха на атаката където е и неговата натурална позиция, но срещу Блекбърн тима създаде много, вкара 3 попадения и впечатли. Въпреки всичко това най-важното за МакЛийш при тази схема ще бъде централната ос на терена: Дън-Петров-Бент. При една толкова атакуваща тактика отбора се нуждае от много силен център, а там е техния капитан и лично за мен най-важен играч след напускането на Ашли Йънг. Той е човека, който раздава топката на късо и прави нещата много сигурно и чисто знаеки, че в тази формация има достатъчно креативни състезатели, които да измислят как да пробият противниковата врата.

Хубавото при новата идея на шотландския спец е това, че запазва част от своя стил на менажиране, но и прибавя нещо, което феновете искат и то много силно – красота и резултатност.  Още е прекалено рано за да говорим, че това ще е формацията и стила на игра през целия сезон, но пък се видя, че това е един нов коз в ръцете на Алекс МакЛийш, който ще има за цел да стабилизира и да даде спокойствие на всички, които обичат този тим. Трудно може да говорим за нещо повече от битка за топ 6 просто защото конкуренцията е голяма, а парите, които му бяха предоставени за трансфери са крайно недостатъчни, но най-важното е че Астън Вила има нови идеи, които може да дадат сериозен резултат.

Под микроскоп – Кристиан Паскуато

Кристиан Паскуато е роден на 20 юли 1989 година в Падуа където започва и неговата кариера като футболист през 1995 година. Отбор от който е тръгнала професионалната кариера на най-голямата десетка в Ювентус – Алесандро Дел Пиеро. Това е само част от всички прилики, които карат хората да го стравняват с легендата на „старата госпожа”. Прекарвайки само един сезон в местния отбор той минава и през не особено известния клуб Монтебелуна където прекарва 7 сезона. През 2003 е забелязан от скаути на Ювентус и пристига в тима. Въпреки, че не крие пристрастието си към Милан той обявява, че основната цел и мечта е да стане добър и също толкова важен играч като неговия кумир – Дел Пиеро.

Той записва своя дебют за „бианконерите” през 2008 година след което изкарва цели три наема в съставите на Емполи, Триестина и Модена  като записва над 90 срещи и 12 гола. През сезон 2010-2011 успява да впечатли всички след като изиграва най-силния си сезон като футболист в Модена.

При назначаването на Антонио Конте една от основните цели пред тима бе подмладяването и налагане на млади играчи. Още от началото на лятната подготовка Паскуато започна ударно след като успя да се разпише в почти всяка среща и доказа, че може да се разчита на него.

Основните качества на този футболист е бързината и дрибъла, който той притежава. Техничен и доста безкомпромисен в моментите, в които трябва да решава ситуацията с гол. Разбира се все още има някои неща, които трябва да се променят в играта му ако иска да бъде наистина голям играч, но все пак класата която се вижда в голяма част от стила му е много впечатляваща и това, че може да играе освен на крилото и на поста атакуващ полузащитник  е още един плюс в неговата визитка.

При постоянните коментари за това, че Ювентус търси ново крило би могло да разконцентира играта му, но той много добре знае, че конкуренцията в такъв отбор е голяма и за да постигне големи резултати трябва да преодолява подобни препядствия. Основната цел пред него трябва да бъде израстването му в тактически план и трупането на опит.

Всички фенове на Ювентус несъмнено подкрепят младия футболист, но и знаят, че няма да бъде лесно налагането му в един състав, който ще търси бързи резултати. Такива каквито в последните години няма и все пак Антонио Конте ще бъде човека, който може да направи от 

Кристиан Паскуато новия Дел Пиеро такъв какъвто не веднъж е споменавал, че мечтае да бъде.

Един клип, който показва част от неговите качества.

Мач на месеца Манчестър Юнайтед - Манчестър Сити

Седмица преди началото на всеки сезон в английската висша лига е финала за „ФА Къмюнити Шийлд” мач който е между шампиона на Англия и носителят на най-старото отличие, а именно ФА Къп. Мач, който винаги бива наричан подготовка преди важните мачове и началото на сезона, но когато един срещу друг се изправят кръвни врагове то това няма как да е просто един мач, в който мениджърите на двата тима ще стоят спокойно и няма да има тръпка и напрежение за това дали тяхния отбор ще вдига трофея след изиграването на мача защото това е трофей, който може може да вдигне неимоверно много самочувстивето на играчите и да и даде тласък за началните битки през сезона. 

Мачнестър Сити отново бяха центъра на вниманието през това трансферно лято и неслучайно са смятани за фаворити във всички състезания – нещо, което аз лично не споделям, но това е мое мнение, а причините не са малко като се почне от Роберто Манчини, та се стигне до историята на клуба и т.н. но това е друга тема, която може би ще развия по време на сезона в Премиърлийг. 
Като цяло Манчини заложи на познатото 4-3-3, което за разлика от голяма част от мачовете през миналия сезон този път той бе заложил на една доста по-атакуваща схема с Балотели – Джеко – Силва, подпомагани дейно от Яя Туре и Милнър и това определено се отблагодари през първата част просто, защото успяха да отбележат 2 гола и да водят съвсем категорично. Може би като игра не толкова, но като резултат беше повече от добре, но както разбрахме по-късно Сър Алекс все още не бе казал последната си дума.

Мачестър Юнайтед – няколко думи и за тяхната игра и трансферно лято, което не бе никак по-слабо от това на градския съперник. В стартовия състав личаха имената на Давид Де Хеа и Ашли Йънг, а на пейката за дебют чакаше Фил Джоунс, който дойде от Блекбърн. 
Схемата разположена в 4-4-2, което разбира се в голяма част от мача не беше класическо. В голяма част от дербито схемата се превръщаше в 4-2-3-1 като Уелбек и Руни често разменяха позициите си един зад друг и търсеха преса и движение през голяма част от мача като разбира се по-креативния бе Уейн, който в голяма част от мача действаше като типичен ‘’ trequartista’’, нещата обаче не се получиха така както трябваше през първите 45’минтути. Затова се очакваше отговора на Сър Алекс, който все пак взе едно решение, което промени стила на отбора и това беше играта на младия Том Клевърли, който не случайно е сравняван с Пол Скоулс разбира се това е поредния етикет, който е залепен върху млад играч, който все още има да доказва много неща за да стигне дори част от нивото на гения на Скоулс, но все пак това бе едно добро начало за 22 годишния юноша на Брадфорд Сити.

Резултата е ясен отново победа за „червените дяволи’’ . Понякога си мисля, че само защото са Манчестър Юнайтед успяват да постигат тези невероятни обрати както и да преобразят себе си за 15 минути между полувремената. Добър старт за тях, а за другата част от Манчестър остава да бъдат направени правилните изводи и да се надяват, че все пак парите рано или късно ще донесат трофеите, които така или иначе присъстват рядко в тяхната история.

Артуро Видал - госпадаря на центъра

Артуро Ерасмо Видал Пардо е цялото име на може би най-доброто и интересно попълнение в състава на Ювентус. Роден на 22 май 1987г. в Сантяго – Чили започва кариерата си в състава на Коло-Коло като от 2005 г.до 2007г. записва 37 мача. Звездният си пробив към големия футбол прави през 2006г., когато забива 3 гола в турнира – „Копа Судамерикана’’. По време на тези мачове той бива забелязан от скаутите на Байер Леверкузен, които подписват с него. Следват много силни сезони в Бундеслигата като всяко начало има и трудности, но въпреки това той става основен и най-добър полузащитник в тима, а и в цялата Бундеслига като през 2010г. бе обявен от списание „Кикер” за най-добър полузащитник заедно с Швайнщайгер и Нури Шахин. След този изключително силен и положителен сезон се стигна до това да облече екипа на Ювентус след като Бепе Марота плаща 12 млн. Евро за чилиеца.

Това е в резюме неговата кариера, но моята идея е за това колко всъщност може да се окаже решаващ този трансфер за ‘’Бианконерите’’ и за него като развитие.

След изминаването на поредният  провален сезон в горните етажи на ръководството на Ювентус трябваше да взимат сериозни мерки за това състава да почне наистина да работи по европейски и да постига големи резултати. След направата на треньорските рокади дойде време и за трансферите, но за тях няма да говорим поотделно ами ще се съсредоточа върху едно име – Артуро Видал.

При пристигането на Антонио Конте още в първите дни се видя и подразбра, че ще се търси промяна в стила на игра, а от къде трябва да почне един клуб когато състава не върви и не е атрактивен в играта си.. ? Още в самото начало Конте намекна, че играчи като Фелипе Мело нямат да бъдат нужни нито за стила, който ще изповядва състава, нито за вижданията му дори и на резервната скамейка. Съставът  започна търсена на разиграващ халф, който обаче не само да владее  или да разбива играта ами и да може да прави разлика с головете си - Видал през 2010-2011 (10 гола).  Като цяло техническите умения и неизчерпаемата енергия са неговите специални качества, енергия като на Мело, но подплатена и с доста по-добри голови и технически умения.

Основният  въпрос за специалистите бъде  и все още е – ще свикне ли Артуро Видал с темпото и стила на игра в Италия , дали няма да се случи нещо подобно като с Диего.. ,много въпроси  които бяха коментирани. Няма какво толкова да кажа по тази тема поради простата причина, че за разлика от минали години през този сезон има ясна идея за това как да изглежда Ювентус и как трябва да се стигне до тази визия. Освен да се съгласим с идеите и вижданията на бившият  капитан на „старата госпожа’’ и на Бепе Марота ни остава да се надяваме, че ще видим един нов доста силен клуб, а относно всичко друго аз ще кажа само, че фантазията на подобни играчи 

прави един отбор специален.