Седмица преди началото на всеки сезон в английската висша лига е финала за „ФА Къмюнити Шийлд” мач който е между шампиона на Англия и носителят на най-старото отличие, а именно ФА Къп. Мач, който винаги бива наричан подготовка преди важните мачове и началото на сезона, но когато един срещу друг се изправят кръвни врагове то това няма как да е просто един мач, в който мениджърите на двата тима ще стоят спокойно и няма да има тръпка и напрежение за това дали тяхния отбор ще вдига трофея след изиграването на мача защото това е трофей, който може може да вдигне неимоверно много самочувстивето на играчите и да и даде тласък за началните битки през сезона.
Мачнестър Сити отново бяха центъра на вниманието през това трансферно лято и неслучайно са смятани за фаворити във всички състезания – нещо, което аз лично не споделям, но това е мое мнение, а причините не са малко като се почне от Роберто Манчини, та се стигне до историята на клуба и т.н. но това е друга тема, която може би ще развия по време на сезона в Премиърлийг.
Като цяло Манчини заложи на познатото 4-3-3, което за разлика от голяма част от мачовете през миналия сезон този път той бе заложил на една доста по-атакуваща схема с Балотели – Джеко – Силва, подпомагани дейно от Яя Туре и Милнър и това определено се отблагодари през първата част просто, защото успяха да отбележат 2 гола и да водят съвсем категорично. Може би като игра не толкова, но като резултат беше повече от добре, но както разбрахме по-късно Сър Алекс все още не бе казал последната си дума.
Мачестър Юнайтед – няколко думи и за тяхната игра и трансферно лято, което не бе никак по-слабо от това на градския съперник. В стартовия състав личаха имената на Давид Де Хеа и Ашли Йънг, а на пейката за дебют чакаше Фил Джоунс, който дойде от Блекбърн.
Схемата разположена в 4-4-2, което разбира се в голяма част от мача не беше класическо. В голяма част от дербито схемата се превръщаше в 4-2-3-1 като Уелбек и Руни често разменяха позициите си един зад друг и търсеха преса и движение през голяма част от мача като разбира се по-креативния бе Уейн, който в голяма част от мача действаше като типичен ‘’ trequartista’’, нещата обаче не се получиха така както трябваше през първите 45’минтути. Затова се очакваше отговора на Сър Алекс, който все пак взе едно решение, което промени стила на отбора и това беше играта на младия Том Клевърли, който не случайно е сравняван с Пол Скоулс разбира се това е поредния етикет, който е залепен върху млад играч, който все още има да доказва много неща за да стигне дори част от нивото на гения на Скоулс, но все пак това бе едно добро начало за 22 годишния юноша на Брадфорд Сити.
Мачнестър Сити отново бяха центъра на вниманието през това трансферно лято и неслучайно са смятани за фаворити във всички състезания – нещо, което аз лично не споделям, но това е мое мнение, а причините не са малко като се почне от Роберто Манчини, та се стигне до историята на клуба и т.н. но това е друга тема, която може би ще развия по време на сезона в Премиърлийг.
Като цяло Манчини заложи на познатото 4-3-3, което за разлика от голяма част от мачовете през миналия сезон този път той бе заложил на една доста по-атакуваща схема с Балотели – Джеко – Силва, подпомагани дейно от Яя Туре и Милнър и това определено се отблагодари през първата част просто, защото успяха да отбележат 2 гола и да водят съвсем категорично. Може би като игра не толкова, но като резултат беше повече от добре, но както разбрахме по-късно Сър Алекс все още не бе казал последната си дума.
Мачестър Юнайтед – няколко думи и за тяхната игра и трансферно лято, което не бе никак по-слабо от това на градския съперник. В стартовия състав личаха имената на Давид Де Хеа и Ашли Йънг, а на пейката за дебют чакаше Фил Джоунс, който дойде от Блекбърн.
Схемата разположена в 4-4-2, което разбира се в голяма част от мача не беше класическо. В голяма част от дербито схемата се превръщаше в 4-2-3-1 като Уелбек и Руни често разменяха позициите си един зад друг и търсеха преса и движение през голяма част от мача като разбира се по-креативния бе Уейн, който в голяма част от мача действаше като типичен ‘’ trequartista’’, нещата обаче не се получиха така както трябваше през първите 45’минтути. Затова се очакваше отговора на Сър Алекс, който все пак взе едно решение, което промени стила на отбора и това беше играта на младия Том Клевърли, който не случайно е сравняван с Пол Скоулс разбира се това е поредния етикет, който е залепен върху млад играч, който все още има да доказва много неща за да стигне дори част от нивото на гения на Скоулс, но все пак това бе едно добро начало за 22 годишния юноша на Брадфорд Сити.
Резултата е ясен отново победа за „червените дяволи’’ . Понякога си мисля, че само защото са Манчестър Юнайтед успяват да постигат тези невероятни обрати както и да преобразят себе си за 15 минути между полувремената. Добър старт за тях, а за другата част от Манчестър остава да бъдат направени правилните изводи и да се надяват, че все пак парите рано или късно ще донесат трофеите, които така или иначе присъстват рядко в тяхната история.
Няма коментари:
Публикуване на коментар