неделя, 12 юни 2011 г.

Вдъхновение – нещото от което се нуждае Ювентус !?





Когато пред 2006 година обявиха най-тежката присъда на Ювентус, а именно изхърлянето на тима поради корупция всичко в клуба се преобърна от най-силния отбор в Италия в отбор затъващ все повече и повече в посредствеността.
 След промоцията на Бианконерите една година по-късно в Серия А всички фенове очакваха нови имена и добра трансферна политика, която да върне силата на клуба, но това не само, че не стана, а беше и основната причина клубът да бъде напуснат от Дидие Дешан, който успя да ги направи шампион в Серия Б.
Това беше и първата голяма грешка от страна на спортно-техническото ръководство на тима. След решението на френския спец да се оттегли от тима поради липсата на амбиции/пари за трансферите, които да направи, то тогавашният президент Джовани Коболи Джили бе длъжен да намери бързо решение за треньорския пост. Той успя да назначи тогавашният мениджър на Парма – Клаудио Раниери.
Всички ние успяме да видим какво точно направи той с клуба както и всички негови предшественици. Тоталната липса на амбиция и правилни решения докараха клуба до седмата позиция в крайното класиране през този сезон и позорно отпадане от групите на Лига Европа, нещо което няма как да се понрави на иначе претенциозните и свикнали да постигат успехи фенове на Ювентус.
Както казват хорато нов сезон, ново начало. Всички вярват, че може би това ще е сезонът, който ще върне Бианконерите на върха в Италия, а признаците този път не са никак малко. Назначаването на един от най-големите италиянски футболисти в последните 15 и повече години Антонио Конте -  име което вдъхва увереност във всички, че това ще е „нашият Гуардиола”,  и най-накрая ще бъде правилното решение за бъдещето на този клуб. Вдъхновението, което този човек може да внесе в отбора е може би нещото, което би помогнало на доста обърканите и позабравили как се става шампион -  футболисти на Ювентус.
Има и хора, които се претисняват, че той ще направи това, което постигна Чиро Ферара начело на Старата госпожа, но тук може да отличим няколко разлики като една от тях е далеч по-голямия опит на Конте като старши-треньор. И все пак само времето ще покаже кой всъщност ще се окаже прав.
„Ювентус Арена” другото голям вдъхновение и разбира се ново начало за мечтите на фамилия Аниели. Строежът на стадиона започна през 2008 и ще бъде готов за началото на новата кампания. 168 милиона евро е сумата, която е вложена в този феноменален проект.



Всички тези неща, които споменахме плюс завършването и изплащането на този стадион са все знаци, които карат всички да мислят за новото начало, за бъдещето, което да донесе и нужните успехи. Индикации има и това се вижда с част от трансферните спекулации, които се въртят из световната преса. Всички ние разбираме, че работа се върши,  но е нужно още време и правилни ходове, които да донесат нужния баланс и спокойствие за всички в Ювентус.

събота, 11 юни 2011 г.

Барселона - Манчестър Юнайтед



Финалът на шампионската лига- най-силните два отбора в Европа. Мачът, който всички ние чакахме с толкова голям интерес.
Какво стана, какво се случи ? Имаше един отбор на терена и той правеш неща, за които всеки мечтае, но никой не може. Мечтата на всеки футболен ценител в онази съботна вечер се сбъдна. С главното съдействие на Шави, Меси и компания. Прогнозите на повечето хора се сбъднаха. Видяхме една магическа и ужасно силна игра, но само от каталунския тим, а този от Манчестър бе уплашен не знаеше за какво е на терена, въпреки седмиците подготовка преди мача. Когато Фъргюсън обяви, че е направил всичко нужно на тренировъчния терен да се провопостави на Барселона, много от нас повярваха, че може би наистина той ще успее да спре Гуардиола и неговите идеи и методи на игра. Е, не стана, защото не само не успя да противодейства на „лос кулес”, а и решенията му  станаха тема за размисъл на много хора. Защо този човек извади Нани от състава и махна от групата голмайстора на Висшата лига -  Бербатов ?Дали това беше пореден гениален ход ? Не, нищо подобно, освен  че загуби по унизителен  начин показа на света, че този човек няма никакви скруполи в това да прави състава си без значение факта, че даден играч е футболист номер едно за клуба, който той ръководи. Да, понякога тези негови виждания успяваха, но в този мач, неговите решения убиха и малките шансове, които имаше срещу Барселона.



Каквото и да бях казал за мача няма е да достатъчно, а и предполагам сигурно е било казано много преди аз да го напиша сега. Това са годините на Барселона и тя може да царува като най-силния отбор в Европа. Без съмнение всички ние можем да бъдем изключително доволни и щастливи, че имаме шанса да живеем във времето, в което този тим играе футбол.
Без значение, че може да сме фенове на други клубове.
Все пак както всички ние знаем, че в този футболен свят никога нищо не е сигурно и ясно. Очакваме отговорите на другите топ отбори от Старият континент, които със сигурност няма да оставят нещата така и ще се опитат да превземат върха, на който в момента е Барселона