Конте направи грешки и трябва да ги осъзнае !

След като Ювентус записа своя трети равен резултат тима на Антонио Конте ще трябва да открие грешките, които доведоха до загубите на точки срещу не толкова претенциозните отбори като Болоня, Катания и Киево. Статистиката от последните пет срещи показва, че състава бележи трудно въпреки голямата разлика в владеенето на топката и контролирането на играта. Това обаче за пореден път не оказа влияние и не донесе победата. Киево бяха далеч по-пасивния отбор, който търсеше сигурност в центъра и се опитваше да задържи равния резултат на всяка цена.

Започвам с нялко важни факта след изминаването на двубоя. „Летящите магаренца” са успяли да задържат топката 20 минути срещу 34 в полза на „бианконерите”. Това показва, че идеите на Антонио Конте се реализарат, но крайно време е и да се стига до голове и тук идва първата грешка на треньора. Схемата 4-5-1 постигна успех срещу Милан, но срещу тимове, които се защитават не помага просто защото играта на Мирко Вучинич е такава, че той обича да иска топката, да се движи с нея и не умее да стои на ръба на засадата и да търси само и основно извеждащи подавания. Той е тип играч, който да разнообразва играта си, а при подобна схема на игра за него няма пространство и най-вече място да прави това нещо. Това става работа на Клаудио Маркизио и Артуро Видал. Друго основно нещо, което е лично според мен като неписано правило, когато срещу теб има толкова сгъстена защита и халфова линия – крилата на твоя отбор да бъдат максимално широко поставени буквално „Hug the touchline’’. В голяма част от срещата това не се случваше или когато се получаваше то нямаше човек, който да достави топката удобно за фланговите играчи.

На тази графика виждаме как Ювентус трябваше да процедира в голяма част от мача :

В кръга очертан е един от най-важните фактори в тази схема просто защото именно той трябва да доставя пасове, най-вече дълги или диагонални към бързите и „прегърнали тъчлинията” крила. Освен това е важно и изненадата, която да идва от захождащите крайни бранители. Това в голяма част от мача се получи в дясната зона където Лихтщайнер беше много активен, но доста често центриранията се оказаха за поред път най-слабото му качество.

Друга грешка, която се набива на очи беше включването в игра на Мирко Вучинич или по-точно липсата на играч, който да умее да оползотворява центрираните топки. Такъв футболист в съства на Конте можеше да бъде Алесандро Матри, който не се появи в игра. Самият факт, че най-доброто положение за „Старата госпожа” дойде след центриране и игра с глава говори достатъчно красноречиво.

След като постройката 4-5-1 се оказа неправилно подбрана. Тогава коя можеше да се окаже по-правилния вариант ? Тази с която Антонио Конте започна авантюрата си с „бианконерите’’, а именно 4-2-4. При тази постройка с двама дефанзивни полузащитника в лицето на Маркизио и Пирло се отваряше достатъчно пространство за по-свободна роля на Вучинич, който щеше да прави това, кото може най-добре. Претисненията, че тогава състава би изглеждал по-оголен нямат особено основания защото при тази схема и наличието на достатъчно подготвени крайни бранители в дефанзивен план няма толкова голяма опастност срещу не толкова силни отбори в атака. Също доста трудно би пострадал процентите владеене на топката защото както казах Мирко Вучинич има достатъчно сериозни качества именно в този аспект на играта. Най-важното обаче при тази постройка щеше да дойде от поставянето на втори нападател, който задължително трябваше да бъде тип, който да задържа вниманието постоянно на бранителите с присъствие между двамата централни. Отново казвам, че тази работа можеше да свърши Матри, който освен това, че може да гърдира топката добре може да играе с глава и да пласира удобни подавания когато е с гръб към вратата за нахлуващите товага Вучинич, Маркизио.

Младият наставник на Ювентус трябва да осъзнае грешките, които направи и наистина да намери варианти да ги корегира. Срещу Милан показа, че умее много успешно да варира между схеми и постройки, които да объркват големи отбори като „росенерите”, но е важно да показва това негово качество и срещу отбори като Киево, които демонстрират безкрайно дефанзивен стил, който прави мача труден за печелено. Точно тогава трябва да си най-подготвен, а на Бентигоди във Верона се видя, че Ювентус не е толкова офанзивен колкото трябваше и че играчите, които започнаха трудно биха успяли да се справят с този стил на игра от противника.

Неща, които научихме от дербито Ювентус – Милан.

Преди дербито между Ювентус и Милан много хора се колебаеха в това дали наистина Ювентус имат качествата и потенциала да победят миналогодишния шампион на Италия толкова скоро след началото на сезона. Многото промени бяха фактор, който се очакваше да попречи в началото на сезона просто защото когато се гради нов състав с нови играчи много трудно може да очакваш бърза спойка в тима. Все пак нещата на този етап се получават добре след като „бианконерите” са на първо място и след пет кръга нямат загуба. Нека все пак се върнем към двубоя, в който Ювентус наистина показаха сериозен потенциал не само на терена, а и извън него.

Първото нещо, което прави впечатление е влиянието на новият „Ювентус Арена” където атмосферата за пръв път от доста години е направо неверояна във всеки един домакински мач. Както знаем през последните години в Италия има голям отлив на фенове по стадионите като грандове като Милан, Интер трудно успяват за напълнят стадионите си при домакински мачове, което в пълна степен се отнасяше и за Ювентус, но това е минало. Новият стадион и новото начало привлича феновете и те се забавляват, което със сигурност бе идея номер едно на Андреа Аниели при построяването на новото съоражение.

Влиянието на един играч върху Ювентус – Името му е Андреа Пирло, майстор, който вече се превърна в незаменима фигура в схемата и идеите на Антонио Конте. Гениален играч, който прави това, което може най-добре, а именно да подава и задържа топката така както го прави Шави в Барселона. Не случайно големите анализатори твъдят, че той е един от малкото играчи, които могат да намерят място в халфовата линия на „каталунците”. Цифрите след мача бяха следните : 57% владеене на топката и цели 494 подавания като 115 бяха само на Андреа Пирло, но най-важното и разбира се очаквано около 90% успеваемост при тях.

Клаудио Маркизио – Подобреното копие на великия Конте в годините когато сегашния мениджър на клуба бе играч ? Не случайно Конте опреличи себе си като Маркизио. Тези неща няма как да не повлияят положително върху самочувствието на един играч. Явно е че се работи много върху играта на Клаудио и че той е футболист, който ще има ключова роля в идеите на Антонио Конте. За разлика от Пирло, Маркизио е човек, който в голяма част от мачовете до сега излиза от втора позиция и доста често се включва в атака. Не случайно вече има цели 3 попадения от началото на сезона. Докато при Андреа Пирло е поставена задача да стои дълбоко разположен в собствената си половина като това му позволява много често да изнаася топката и да вижда играта далеч по-добре.

Дали търсенето за ляв бек приключи ? – Киелини беше невероятен. Освен с брилиянтната си игра в защита Джордо Киелини впечатли с много интелигентната си игра и най-вече с пасовете в дълбочина, които доста често раздаваше и то много правилно. Центрирането не бе на ниво и определено това е едно от нещата, които трябва да се намали в играта му, въпреки че не го правеше толкова често когато му се налагаше не бе от най-високо ниво, но за жалост това не се отнася само за него в още по-голяма степен за Щефан Лихтщайнер, който през цялото време когато беше в атака търсеше центриране от фланга като в този аспект той се представи ужасно слабо.

Антонио Конте – той е последния човек, на който ще обърна внимание. Направи със сигурност най-силния си мач като мениджър от както е на кормилото на „старата госпожа”. Освен с постоянните вариации на схемата на игра като започнем от 4-2-4, 4-4-2, 4-2-3-1 и 4-1-4-1. Разнообразие, което е много важно за един състав, но идеята върху, която тези цифри и схеми се въртят са основно две  – владеенето на топката и пресата, която до голяма степен унищожи играта на Милан. Той кара играчите му да бъдат смели и решителни нещо, което фенове на „бианконерите” не виждаха по времето на Раниери, Чиро Ферара или Джиджи дел Нери.

Това е едно добро начало за клуба от Торино, но както казах само едно добро начало и нищо повече. Остават още много мачове и работа, която трябва да се свърши максимално добре. Като част от нещата са и интегрирането и налагането на играчи като Марсело Естигарибия, който загатна за своя много сериозен потенциал в пълна степен това се отнася и за Елжеро Елия и Фабио Куалярела, който, въпреки че вече един сезон е в клуба се нуждае от ново начало защото на този етап той не може да се пребори за основно място в състава може би защото още не успява да намери формата си след контузията, която получи в началото на втория полу-сезон. Все пак обаче всички ние знам, че Фабио е фантастичен играч и безспорно трябва да се работи с него в насока, която да върне неговата форма, която през миналия първи полу-сезон в Италия бе безупречна.