Интер - Ювентус

Битката между смъртните врагове. Така може спокойно да наречем дербито между тези два състава. Историята е дълга, но безкрайно интересна. Делото „Калчополи” направи Интер – Ювентус едно от най-големите футболни битки в света. Двубоят между тези два футболни колоса беше един от най-очакваните събия през този сезон в Италия, а и не само.

Мач на месеца няма как да бъде различен от този след като заряда и омразата меджу тези клубове е толкова голяма, че човек може спокойно да забрави какво точно значи атрактивен и хубав футбол, а да се съсредоточи върху битката за правда и величество. Въпреки всичко обаче този път двубоя беше невероятен не само извън терена, а на него. Първите 45’ минути от дербито беше едно от най-забележителните от началото на сезона в Италия като през всичките минути се играеше на бясно темпо и красотата и атрактивността в играта беше на много високи ниво.

Защо Ювентус спечели ? Един въпрос, който трудно може да има категоричен отговор. Причини много, като започнем от слабата форма на Интер и минем през далеч по-добрата такава на  „бианконерите”. Когато говорим за този мач формата няма значение и това многократно се е доказвало в историята на това съперничество.

Като цяло Антонио Конте не изненада с нещо специално в този мач. Обичайната за него в последно време схема 4-3-3, която в течение на мача се трансформираше в други вариации, което от началото на сезона не е нещо ново. Както няколко пъти казах в предишни мои коментарари, че едно от изненадите за мен и разбира се основни качества на Конте е начина по който се нагажда и гъвкавостта, която демонстрира от както е начело на Ювентус. Отново се забеляза и основните идеи в играта на клуба. Търсенето на контрол върху мача без значение дали си гост, домакин на силни или не толкова отбори. Целта е една и тя е да се владее топката повече от противника. Като цяло един равностоен мач, който състава на бившият капитан на Ювентус успя да спечели след по-добра игра и по-добри решения в развоя на мача.

Какво да кажа за Интер. Те успяха да се вдигнат и да изиграят един доста приличен мач, но както се видя това не се оказа достатъчно за нещо повече от загуба. Не съм най-компетентния човек, който да коментира Интер, но в дербито се видяха някои ужасни неща, които се набиха на очи най-вече през първата част. Именно центъра на отбраната на тима беше толкова лесно хващана и изненадвана, че само съдията и късмета ги покриваше от това играчите на Юве да излязат 2-3 пъти сами срещу Кастелаци. Това е едно нещо, което трудно може да се види в италиянски отбор още по-малко в един от най-качествените клубове на Апенините. Липсата на голмайстор и ясна визия за стила на игра също са проблем на Раниери, който трябва да ги решава.

Като за финал мога да кажа, че ако има повече подобни мачове в Италия то това би качило отново реномето на тази лига и би го превърнала отново в любима дестинация за големи футболисти и фенове. Все пак обаче се вижда подобрение в Серия А и тя идва най-вече от свежестта, която носят Лацио, Наполи, които впечатляват освен с красиви игри и голове и с една стратегия и програма за бъдещето, която може да ги направи фаворити в Италия, а и не само.