След изиграването на XXI кръг в Италия много неща започнаха да се очертават в
шампионата. От бортата за оцеляване до битките за Евроместата. Като цяло обаче
ще се спра на два основни фактора в „калчото”. Битката за топ 3 като след този
кръг доста казуси може би дадоха своя отговор или по-точно след този кръг се
очертаха пет отбора, които ще дадат всичко от себе си за да постигнат целта си,
а именно влизане в Топ 3.
Разбира се ще се спра и на
не по-малко атрактивната битка за оцеляване като ще се опитам да дам малко
статистика и информация за последните клубове в Италия. В общи линии и там
битката е между последните пет тима, но за тях малко по-късно.
Този кръг започна с
отлагането на Парма – Ювентус така, че ще започна с тима от Торино, който след
този кръг вече наистина може да мисли за нещо повече от влизане в челната
тройка. Доста дълго време Антонио Конте криеше своите идеи и мечти за титлата,
но с течение на времето и най-вече с впечатляващата форма на своите възпитаници
той наистина започна да вярва в титлата не само в мислите си, а започна далеч
по-смело да заявява амбициите си. Коментарите му обаче винаги стигаха до
коментара, че Милан са основния фаворит въпреки всичко. Дали е така ? Ще
коментираме по-късно.
До този момент Юве са
изиграли XX кръга в Италия и са постигнали 12 победи и 8 равни
мача, което ги прави до този момент „непобедими”. Повод за радост носи факта,
че клуба притежава най-силната защита в „калчото” като до този момент е
допуснал едва 13 попадения. За съпоставка Милан е допуснал 19., но пък от друга
страна „Росонерите” са отбелязали с 10 попадения повече от тима на Конте.
Нека разгледаме слеващите
три битки за Юве : Сиена (домакин), Болония (гост), Катания (домакин).
Така погледната програмата
на тима изглежда доста благоприятна. Три мача, които могат да бъдат спечелени и
по този начин да Милан бъде притиснат до
стената. Като тяхната единствена цел да бъде печелена на победи на всяка цена.
Това нещо се получи от не толкова очакваната загуба от Лацио.
Отбора на Макс Алегри в този
момент е с категорично най-тежката програма от всички клубове в Италия на този
етап от сезона. Предстоят 14 дни в които състава от Милано ще трябва да изиграе
цели пет двубоя като всеки от тях е с огромен заряд. Мачове в местния
шампионат, ½ финал за купата с най-големия съперник и 1/8 финал в Шампионската
лига срещу Арсенал. До преди загубата от Лацио състава на Алегри записа цели 11
гола в последните 4 срещи и допуска едва 2 гола, които са в битките за купата
на Италия.
Програмата на клуба в Серия
„А” : Наполи (домакин), Удинезе (гост), Чезена (гост).
Домакинство на отбор, който
определено не са намира в най-добрата си форма, но с оглед факта, че клуба от
Неапол винаги е създавал проблеми на Милан този мач в никакъв случай няма да
бъде лесен. След това може би най-важния мач от тези е визитата на „Фриули”
където може да се решат много неща. С оглед, факта, че разликата между Милан и
Удинезе е само три точки, то този двубои се превръща в своебразна битката за
титлата. Срещу „Грифоните” се играе трудно и това се вижда от формата на клуба
като домакин. Три победи и един равен в последните четири домакински двубоя.
Освен това този сблъсък няма
да е интересен само в битката за трофея, а и в голмайсторския такъв. До този
момент неостаряващия Антонио Ди Натале за поредна година е водач при стрелците,
но този път има много сериозна конкуренция в лицето на головата машина на Милан
– Златан Ибрахимович, който също като него има цели 15 гола.
След поредната домакинска
победа на Удинезе състава на Франческо Фуидолин отново се намести комфортно в
битката за „скудето”. Въпреки не особено добрата форма и загубите от Дженоа и
Ювентус „Грифоните” стигнаха до поредна домакинска победа над Лече. Много хора
придричаха много трудности за клуба след напускането на Квадо Асамоа, Мехди
Бенатиа и Егуеманг – Баду. Тримата са ангажирани с националните си отбори,
което до голяма степен отслаби тима. В битките срещу Дженоа и Ювентус
отсъствието на тези играчи оказа сериозно влияние в играта в дефанзивен план,
но пък явно клуба свиква с този проблем
и нещата започват отново да изглеждат добре. Трансферите на Желсон Фернандеш и
Микеле Пациенца определено дадоха положителни резултати. Само за справка
Пациенца отбеляза още в първия си мач именно срещу Лече.
Предстоящите три битки :
Фиорентина (гост), Удинезе (домакин), Каляри (домакин).
Също като Милан тима има
много тежка програма, която ще се превърне в сериозен тест за тях. Важно е да
се знае, че между тези мачове предстоят и дербита в „Лига Европа” с гръцкия
ПАОК. Реално погледното състава разчита основно на своята легенда Тото Ди
Натале, който отново носи клуба на плещите си с постоянните голове.
Статистиката от 20 мача и 15 гола говори достатъчно. Въпреки това обаче с всеки
изминат кръг Гуадолин връща в състава Антонио Флоро – Флорес, който успя да
отбележи прекрасен гол срещу Ювентус и този гол му донесе титулярно място в
двубоя с Лече като този път отново бе въвлечен в двубоя, но този път не с гол,
а с прекрасна асистенция към Ди Натале.
Определено този тантем може
да донесе доста положителни моменти за Удине.
На пръв прочит именно това
са отборите, които ще се борят за титлата, но не съвсем. Като погледнем
класирането спокойно може да видим, че и Лацио както и Интер са в битката ако
не за първото място то в не по-малко важната такава за разпределянето на
квотите за Шампионската лига.
Формата на Лацио определено
не е никак лоша, а и когато в състава имаш играч като Мирослав Клозе то този
отбор никога не бива да бъде подценяван. Опита е най-силното качество на тима,
но дали той ще е достатъчен ? Тази трансферна зима се очакваше с доста голям
интерес от феновете, но определено те бяха излъгани. Почти сигурния Кейсуке
Хонда отказа да премине в клуба както и Милош Красич, който реши, че не иска да
играе под наем. Това беше само част от провалените сделки на Игли Таре и
компания. За сметка на това продадоха Джибрил Сисе, който въпреки не особено
добрата форма за тима беше един състезател, който винаги можеше да направи
разликата в даден мач.
Сега като погледнем
нападателите на клуба ще видим, че там проблемите са доста сериозни. Освен
Клозе състава има Томазо Роки. Другите имена, които са в състава имат общо едва
пет мача. Реално погледнато алтернатива на тези двама нападатели е младия 22
годишен Либор Козак.
След като поговорихме
сравнително обстойно за битката между най-постоянните и добрите тимове през
сезона до момента сега ще направя един мини анализ върху последните състави.
Кой какви шансове и възможности ще има в битказа на „опашкарите”.
Ще започна с най-зле
представящият се клуб от началото на сезона. Новара е на последното място в
„калчото” като за 21 мача има спечелени 12 точки. Отбелязал е едва 19 гола и е
допуснал цели 42. Именно защитата е най-големия проблем в клуба. Като погледнем
и формата на клуба ще видим, че от последнит пет битки имат пет загуби като в
тях са отбелязали два гола и допуснали 12 попадения. Категорично това е
абсолютния „фаворит” за изпадане от „борда” веднага след влизането на клуба в
Серия „А”.
Чезена и Лече са другите два
тима, които след 21 мача са в зоната на изпадащите. И двата отбора успяха да се
подсилят с някои опитни играчи като това определено може да помогне на тимовете
им. Ръководството на Чезена привлече световния шампион с Италия Винченцо
Якуинта и Марио Сантана от Наполи. Освен тях на „Стадио Дино Мануци” играят
опитни играчи като Адриан Муту и Марко Пароло, които определено могат да
заформят прекрасен тандем, който да промени развоя на сезона за тях.
При Лече единственото
по-известно име е това на Валери Божинов, който дойде под наем от Спортинг
Лисабон. От него се очаква сериозна помощ при отбелязването на голове като това
определено не е любимото занимание за нападателите на този клуб до момента. От
всички пет нападателя, които са взимали участие през сезона са отбелязали едва
девет гола като шест от тях са дело на 36 годишния бивш нападател на Уест Хям и
Торино Давиде Ди Микеле.
Другите отбори, които не
трябва да се чувстват спокойни за своето бъдеще са Сиена и Болония, чиито изяви
на трансферния прозорец и на терена определено не е най-впечатляващото нещо.
Все пак обаче като се вгледаме по-обстойно в статистиката на Сиена в последните
двубои спокойно може да видим, че въпреки загубата в последния кръг от
Фиорентина се вижда и хубави победи над Киево и Лацио както и едно реми с
Наполи.
Болония за разлика от другите
тимове разчиташе на „свежа кръв” в състава. На младостта, която да вдъхнови и
зареди всички. Ишак Белфодил от Лион и Фредерик Сьоренсен бяха най-популярнире
имена, които акостираха на „Стадио Ренато Дел’ Ара”. Определено формата на
клуба е по-скоро положително от колкото отрициателна и това се вижда в
последните мачове където отбора постига една победа и четири равни.
Въпреки, че с хиксове трудно
се остава в елита то тези са доста приемливи. Точка взета от гостуване на
Наполи и такава от гостуване на Рома са все добри признаци за положителна
промяна. Безпорно формата на младия Гастон Рамирез и тези на Алесандро Диаманти
и Марко Ди Вайо може да решат сезона на Болоня.
Като заключение мога да
кажа, че битката в Италия ще бъде невероята такава каквато от доста години не
сме виждали. Събуждането на „Старата госпожа” и успешната работа на Франческо
Гуидолин в Удинезе са само част от причините, които правят този сезон уникален
по своему. Всеки фен има за какво да мечтае, а именно това е и най-важното за
шампионата. Фаворити и аутсайдери ?!? Нека поживеем и ще видим !
