След повече от
година и половина без ексцентричния северно- ирландски специалист, Висшата лига
губеше част от своето очерование, но това нещо вече е минало, защото той пак е
там и пак ще се опита да гради нещо голямо в един не толкова голям клуб какъвто
на този етап е Съндерланд. но нека се върнем малко назад в историята му като
мениджър.
Кариерата му
започва през 1987 година когато застава начело на Грендъм Таун където остава за
два сезона и записва името си в историята на този малък клуб като стига до
втори кръг в битка за „FA Cup”.
След това минава през клубове като Уикъмб и Норич Сити.като по това време постигна
успехи с Уикъмб Уондарърс и успява да спечели два пъти ‘’FA
Trophy’’ - един не толкова
престижен турнир, но по това време много важен за по-малките клубове.
Големите му
дни като мениджър започват когато застава начело на Лестър Сити. Успява още при
дебютния му сезон да спечели промоция за влизане във „Висшата лига” и най-важното
задържа тима в рамките
на пет сезона на едни доста престижни позиции.
След тези сериозни резултати отива в един от клубовете му, които твърди, че са
на сърцето му, а именно Селтик. Там той остава също доста трайни следи след
като стига до финал за купата на „УЕФА” през сезон 2002/2003. По това време в
състава блестят имена като Хенрик Ларсон и Стилиян Петров. Въпреки тежката за
фенове и за самия него загуба на финала от Порто водени от Жозе Моуриньо той
записва един от най-запомнящите си сезони начело на „Детелините”.
Все пак обаче
идва и датата 4.8.2006 година когато застава начело на един от емблематичните
тимове в историята на „Премиершип”. Астън Вила бе неговата следваща дестинация.
Там той отново постига една стабилност и добри резултати. Голямата болка на
настоящият собственик на клуба Ранди Лърнър по това време се оказват парите за трансфери,
които той даваше на Мартин О’Нийл, те бяха около 100 млн. паунда за трите му
години начело на клуба. Представите на американският собственик бяха малко
по-ралични-влизане в Топ 4, което да даде шанс за участие в „Шампионската
лига’’. Нещо до което така и не се стигна. Тогава дойде датата 9.8.2010, когато
напуска клуба, защото собственика на тима Ранди Лърнър прави неща, които са в
разрез с неговите идеи и методи на работа. За изненада на всички той напуска клуба. Определено това, което се
случи натъжи доста феновете на „Виланите”, защото той безспорно се превърна в
един от най-харесваните мениджъри на този клуб в последните години. Това беше и
началото на една изключително тежка и турбулентна година за Астън Вила, които
до последно бяха в битката за оцеляване.
Ето, че дойде неговото време отново,заставайки начело на Съндерланд, поема тима в един много тежък момент. След 14 кръга отбора имаше 11 точки и беше доста близо до зоната на изпадащите. Все пак обаче дебюта му беше доста успешен след една драматична победа над Блекбърн с 2-1. Резултат, който вдъхва още по-голяма увереност във феновете на тима.
Мисля, че
Мартин О’ Нийл е точно човека, който ще успее да спечели привържениците и да даде
живот на този клуб,просто защото дори и сега има доста качествени имена. Като
започнем от Никлас Бендтнер, който е под наем от състава на Арсенал и минем
през един от най-ярките таланти в Англия Конър Уикъм, който бе привлечен от
състава на Ипсуич, но при Стив Брус така и не успя да покаже своя потенциал.
Точно това ще е и задачата на О’Нийл да даде увереност и самочуствие на тези
играчи. Бъдещето изглежда светло за феновете на „Черните котни” не само заради
новия мениджър, а и защото начело на клуба е един човек, който показа, че е
готов да инвестира сериозни пари в тима. Елиъс Шорт е човека, който назначи
бившия мениджър на Вила. Той ще трябва да управлява парите, които ще инвестира
просто защото на клуба освен голям мениджър са нужни и правилни инвестиции, а дали Мартин О’Нийл ще
ги направи,само времето ще покаже. Първото име вече се спряга и то е на Стенли
Петров. Той е на 32, но все още е достатъчно силен и това се вижда през този
сезон. За това говорят не само трите му гола, но и статистиките, които
показват, че той все още е един от най-добрите при отнемането на топката.
Началото бе
добро за него, а сега остава да продължи по същият начин. Дали ще успее –
историята казва „да”, но във „Висшата лига” няма място за история. Важни са
резултатите сега и на момента, а Мартин О’Нийл не веднъж е показвал, че може да
работи във трудни моменти и да постига успехи, които да радват феновете.
Харизмата му и леката лудост, която демонстрира по времето когато води мачове
също пленява и вдъхновява всички, които са свързани с този клуб.
