Преди започването на турнира почти всички очакваха финалът да бъде именно между Америка и Мексико. Безспорно двата най-подготвени във всички части от играта отбори. Тимове разполагащи с много по-голям даже бих казал нестравним потенциал спрямо състави като Ел Салвадор, Ямайка, Гуадалупе и т.н. Не беше случайно това, че за пример мексиканците спечелиха всички 9 точки като не допуснаха да им бъде отбелязан гол, а за сметка на това забиха 7 попадения – 5 от които на новоизгрялата звезда на Манчестър Юнайтед – Хавиер Ернандес.
Въпреки това състава на Боб Брадли изпита сериозни затруднения в тяхната група като записа и доста неочаквана загуба от Панама, които станаха и победители в група Ц на турнира. След което дойдоха и двете победи срещу Ямайка 2:0 и кошмара Панама 1:0 за да стигнат до този финал в който доста малко хора се съмняваха, че може да бъде различен от тези тимове.
Определено мача на месеца се получи. Мечта финал в който видяхме всичко – невероятни обрати 6 гола (кой от кой по-красив и по-важен).
След като състава на САЩ стигна до 2:0 за 23’ минути бях доста впечатлен от играта и най-вече изненадан, че Мексико могат да бъдат толкова лесно надлъгани от своите съперници. Като цяло Мексико играеха, а Америка бележеха голове,но все пак за разлика от доста подобни случаи тук по-добрият отбор успя да победи и да спечели турнира. Индивидуалните качества на няколко футболиста решиха изхода на мача. Слабата подредба на защитниците водени от капитана си Карлос Боканегра бе едно от нещата да бъдат обърнати по този елементарен начин.
Много добре можем да видим по колко лесен начин е разкъсана защитата при първият гол на Пабло Барера, който бе изведен супер от Чичарито, но грешката на резервата Борстейн, който изпусна Барера и слабата работа в центъра на терена доведоха до голът, който може би обърна нещата в това дерби. И все пак не мисля, че има голям смисъл да правя толкова сериозен анализ върху този мач, просто защото това бяха двата най-добре представящи се отбори в този турнир. САЩ имаха пълната възможност да зарадват феновете на сокъра в Америка, но бяха надиграни. Както казах Брадли се опита да излъже Де ла Торе. Идеите му бяха добри, но работата на „El Tri” след изненадващите 2 гола на М. Брадли и Донован беше отново ще кажа фантастична и много последователна. Атака, контрол и себераздаване през всичките 90’ минути. Това и докара мечтаната девета титла.
Репортаж с всички най-интерсни моменти от финалния двубой :
Няма коментари:
Публикуване на коментар