Най-вълнуващите играчи в „Серия А” след първия кръг

Първенството започна, а с него и всички очаквания за големи битки. За пореден път на дневен ред е продажбата на едни най-вълнуващите футболисти в „калчото”,kато в последно време и това трансферно лято не беше по-различно за Италия,доста вложени пари и е номер две в тази класация след „Висшата лига”, но отново си отидоха най-големите имена. Ще започна с Езекуел Лавеци и един от най-талантливите играчи в Италия Марко Верати, които подсилиха ПСЖ заедно с дуото от Милан- Ибрахимович и Тиаго Силва,все големи имена за италианския футбол. Ливърпул пък успяха да привлекат новоизлюпеният национал на „Скуадра адзура” Фабио Борини, който през миналия сезон записа 9 гола във всички турнири.

Въпреки това в Италия пристигнаха доста добри играчи, а и както знаем има още време до края на трансферния прозорец. Все още се чака нападателя, който обеща Бепе Марота на феновете на Ювентус, а и на Антонио Конте. След победата над Парма той заяви недвусмислено, че ще се бори за един измежду Кавани, Джеко или Йоренте. Иначе на Ботуша пристигнаха играчи като Алваро Перейра, който беше следен от един куп отбори, но акостира в Интер. Други впечатляващи имена, които пристигнаха са все транфери на Фиорентина, които определено не хабят средства за трансфери. Освен слуховете за Бербатов те успяха официално да подпишат с Мати Фернендес от Спортинг, който през последната година беше най-добрия играч за лисабонци, Борха Валеро и Гонзало Родригез от Виляреал. Въпреки изпадането им те безспорно бяха най-добре играещите състезатели за бившия си клуб. За финал пристигна и Мунир Ел Хамдауи от Аякс.

Сега ще разгледаме и най-впечатляващите играчи след първия кръг в „Серия А”

Стеван Йоветич

Безспорно един от най-интересните и търсени нападатели в Италия. След като беше свързван с трансфер в Ювентус и Челси президента на клуба предпочете да запази перлата в короната на Фиорентина и това даде резултат още в първата битка в Италия. Победата срещу завършилият в Топ 3- Удинезе през миналата кампания дойде след именно два негови гола. Той беше впечатляващ във всеки аспект от играта записвайки 76% успеваемост при пасовете от над 78 допира до топката. Много сериозен резултат записа при успешните пробиви- цели 6.

Квадо Асамоа

Второто име в моя списък безспорно е ганайският халф Квадо Асамоа, който през това лято подписа подписа договор с Ювентус и това определено до този момент се оказва най-добрия трансфер за тях. Бърз, мощен, физически и добре подготвен технически той е един от най-интересните играчи, които ще можем да наблюдаваме тази година в калчото. Освен всички тези качества той може да играе на множество постове като при Конте той бива използван в схемата 3-5-2 като външен халф-бек. След като се разписа по страховит начин в мача за Супер купата на Италия в откриването на сезона успя да направи страхотна асистенция при първия гол на тима. Безапелационно бе избран за играч на мача като цифрите, които регистрира са меко казано впечатляващи. Успя да реализира 86% точност в отиграванията си от общо 83 докосвания до топката, което го прави трети по владеене на кълбото от целия тим. Успя да спечели и над 80% от единоборства по терена. Всички тези числа и резултати показват само част от това, което може да очакваме от 23 годишният роден в Акра ганайски национал.

Уесли Снайдер

За поредна година Уесли е един от най-силните играчи състезаващи се в „Серия А”.  След тежката минала кампания за Интер, а и за него в персонален план тази година се очаква да бъде едно ново начало.  Нещата определено започват впечатляващо.  Победа с 0-3 срещу новака Пескара и категорично надигравене във всички аспекти.  Уесли Снайдер бе поставен на любимата си позиция рамо до рамо с Антонио Касано и нещата проработиха. Успя да се разпише и да напомни за себе си.  Нито един играч в този кръг не може дори да се доближи до постижението от 103 допира до топката на Снайдер. За справка играчи като Касано и Пирло са със съответно 63 и 93. Холандския национал е в перфектната футболна възраст и това е още една от причините всички погледи да са приковани към него.

Едисон Кавани

Уругвайската звезда на Наполи и герой на всички фенове на този клуб. Всички очакват именно той да поведе тима към мечтаната титла. Много хора казват „или сега, или никога”.  Най-важното, което Кавани трябва да продължи да прави е да бележи голове, а изглежда той точно това възнамерява да прави. След като през миналата кампания той заби впечатляващите 23 гола, тази година нещата започват по сходен начин. Успя да се разпише при победата с 0-3 срещу Палермо както и във финала срещу Ювентус. Изглежда, че формата на „Ел Матадор” е също толкова силна и без Езекуел Лавеци с който сформираха едно от най-опасните нападения в Италия.  Важното за всички фенове на италианският футбол е че той все още е тук и възнамерява да радва всички фенове и същевременно да разплаква противниковите вратари.

Чиро Имобиле

Един от най-интересните нападатели през тази година в шампионата. За голяма част от хората той не толкова познато име, но за познаващите в детайли футбола на „ботуша” знаят, че 22 годишният футболист се превърна в топ реализатор на „Серия Б” с неговите 28 шампионатни гола и над 7 асистенции, които помогнаха на Пескара да постигнат своята цел. През това трансферно лято юношата на Ювентус подписа договор с тима на Дженоа като интересен факт е че се продадени само 50% от правата на младока другите остават при „Старата госпожа”, които при добре представяне ще се опитат да си го върнат така както направиха със Себастиан Джовинко.  В дебюта си за „Грифоните” той записа името си сред голмайсторите като по този начин той даде заявка, че ще бъде една от бъдещите големи звезди на футбола на Апенините.

Очаква ни фантастичен сезон. Въпреки продажбата на едни от най-големите звезди на „Серия А” тази година очакванията към новата вълна млади таланти и към доказаните имена е огромна. Това беше само една минимална част от играчите, които впечатляват и се очаква да го правят. Въпреки всичко докато има такива футболисти Италия винаги ще една от топ дестинации от която ние феновете искаме да гледаме футбол от най-висок калибър.

Ювентус и неговите трансфери

След като през миналият  сезон Ювентус спечели титлата в Италия и успя да стигне до финала за купата на страната, идеите и мечтите на ръководството на клуба от Торино се покачиха неимоверно много. Трансферното лято започна едва преди няколко дни, но вече съставът  успя да се подсили с доста голям брой нови попълнения. Бившият спортно-технически директор на Сампдория и настоящ на Ювентус Джузепе Марота започна своята работа много по-рано в сравнение с конкурентите си на „Апенините’’.

В тази част от анализа ще се спрем най-вече на официалните трансфери, тяхните идеи и къде точно Антонио Конте ще търси допълнителна мощ.

Трансферите на дуото от Удинезе – Квадо Асамоа и Маурисио Исла. След като през миналият сезон всемогъщото трио в халфовата линия на „Бианконерите” , Маркизио – Пирло – Видал се наложи да изнесе почти целия сезон поради липсата на достатъчно класен полузащитник, който да заменя и ротира играчите. Антонио Конте знаеше много добре, че това е една от най-важните трансферни задачи. Въпреки, че мениджърът

на тима залагаше доста често на идеята  с Емануеле Джакерини за промяна в средата на терена, все пак обаче дори и обикновен фен можеше да разбере, че това е компромисен вариант, а не дълготрайно решение. Такова решение обаче може да се окаже  един от най-талантливите млади таланти в състава, а именно Лука Мароне.

С идването на Квадо Асамоа халфовата линия на тима успява да придобие далеч по-завършен вид. През миналият сезон 23 годишният халф роден в град Акра записа 31 участия за „грифоните” и отбеляза 3 гола като успя да привлече интереса към себе си от грандове като Манчестър Юнайтед и Ливърпул. В край на сметка той подписа договор с тима от Торино.

Маурисио Исла е другото ново име, което беше привлечено от Бепе Марота. Идеята за привличането на чилийския национал е доста интересна, при все факта  че една от любимите схеми на игра, която Конте наложи в процеса на сезона бе 3-5-2. Постройка, която налага наличие на много остри и атакуващи крайни бранители. В лицето на Исла съставът  получава един поливалентен футболист, който умее да играе по цялата дължина на фланга и дори в средата на терена.

‘’Добре дошъл вкъщи Джовинко’’,така посрещнаха много от феновете своя любимец, който през последните две кампании защитаваше цветовете на Парма. След изключителния последен сезон в който записа 15 гола и 16 асистенции много клубове започнаха да се свързват с него дори и Барселона,  но отново победител в тези битки се оказа Бепе Марота. Клубът се нуждаеше от този малък магьосник ,защото през миналия сезон в много от мачовете се виждаше остра липса на острота и креативност в завършването на атаките. Неслучайно бяха записани толкова голям брой равенства. Именно това е и един от големите мотиви да бъде върнат в състава.

Последния интересен удар беше осъществен едва преди няколко дни като бе привлечен 34 годишният вече бивш футболист на кръвния враг Интер. Трансферът  е за срок от две години като основният мотив, който може да прочетем в идеите на Конте и цялото ръководство е нуждата от опит и „мечтата” за нов бум тип Пирло. След този интересен трансфер много хора почнаха да размишляват за това дали този ход е правилен или не,като цяло въпреки трудния сезон Лусио отново беше един от най-стабилните бранители в Интер и цифрите в неговата игра показват точно това. За всичките 34 мача записва две асистенции и един гол, но впечатлява с 81.2 % успешни подавания средно на мач и печели повече от 50% в единоборствата в които е участвал. Все пак трябва и да се знае, че Ювентус имат достатъчно класни централни бранители. Това се показва в съставът  на „Скуадра Адзура”, то става ясно  че Лусио ще има малко по-периферна роля в този предстоящ  далеч по-тежък и дълъг сезон за тима.

Младите Никола Леали и Пол Погба, това са последните два по-големи трансфера на клуба до този момент от пазара. Леали е обявяван за един от най-перспективните млади вратари в Италия. След освобождаването на Манингер в състава се появи вакантно място в клуба и то ще бъде заето от Никола, който ще има възможността да работи с един от най-големите вратари в последните години.

Относно транфера на Погба,  той определено може да се опише като много успешен. Въпреки голямото желание на Сър Алекс Фъргюсън да задържи младока в състава на Манчестър Юнайтед нещата за него не случиха така както той искаше. След като беше официализиран този трафер в типичен стил той нападна сериозно младока, което лично за мен говори за това, че той съжалява доста сериозно за загубата му. Как ще се впише в идеите на клуба и в италианският стил на игра като цяло не е ясно,но определено той ще получи специално внимание, но както всеки знае всичко друго зависи само от него.

След като коментирахме официалните трансфери сега ще засегнем и темата за това къде може и трябва да бъдат привлечени нови футболисти.

Безспорно най-важната задача на клуба тепърва предстои, а тя е именно това, да се намери „перлата” в короната. Няма съмнение, че търсеният играч ще бъде централен нападател, но от тук идват и всички въпросителни  като тези, кое ще бъде това име и от какъв тип нападател се нуждае „Старата госпожа”. С оглед  футболистите с които Конте разполага, мисля че трябва да се търси типичен нападател, който да може да задържа топката, да играе силно с гръб към вратата и да бележи с глава. Номер едно в тези харектеристики категорично попада Единсон Кавани, който разполага с всички тези качества. Идеята с такъв нападател е далеч по-резонна ,защото при наличието на Джовинко такава двойка би била забележителна. Друго име, което може да свърши също толкова добра работа е Един Джеко.  Спекулациите с Ван Перси и Суарез са също доста сериозни, но отново ще кажа, че на този етап съставът  се нуждае от силен физически нападател, който да консумира създатените положения от наситената халфова линия с която играе  Антонио Конте. При един трансфер на Робин ван Перси тима ще получи допълнително движение и много вариативност в схеми и движение по терена, което не е лошо, но не мисля, че се нуждае толкова силно от такъв нападател. При наличието на Джовинко, Пирло, Маркизио, Видал и Вучинич Ювентус има абсолютно достатъчно такива играчи. Липсва този таран, който да превръща ситуациите в голове и да задържа вниманието на централните бранители през целия мач. Точно за това шампиона на Италия трябва да се пребори за Кавани, Джеко и дори Гонзало Игуаин.

Когато говорим за допълнителна нужда и увеличаване на конкуренцията в отбора на прима виста се забелязва остра нужда от конкуренция на поста – ляв краен бранител. Там е единствената липса на конкуренция и висока класа. Освен юношата на клуба Де Челие, който през последните години бива преследван от непрестанни контузии , на този пост няма друг типичен състезател, въпреки че там доста често през миналия сезон се подвизаваше Джорджо Киелини.

Александър Коларов и Федерико Балзарети са едни от основните цели на тима, като отново както и при идеята с Маурисио Исла на този пост се търси достатъчно атакуваща мощ  и добро центриране. Безспорно Коларов е един от най-добрите в тези аспекти от играта, въпреки че бързината не е най-силното качество на сръбския национал.

Като заключение ще поставя един списък с конкуренцията, която се образува и ще подредя играчите по постове на този етап от трансферната кампания.

Вратари : Джанлуиджи Буфон, Марко Старари, Никола Леали

Крайни бранители : (ляв) Паоло де Челие и ? ; (десни) Щефан Лихтщайнер, Маурисио Исла, Мартин Касарес ;

Централни бранители : Джорджо Киелини, Андреа Барзали, Лусио,  Лео Бонучи ;

Опорни халфове : Андреа Пирло, Клаудио Маркизио, Артуро Видал, Квадо Асамоа, Лука Мароне, Симоне Падоин ;

Атакуващи халфове (крила) : Емануеле Джакерини, Симоне Пепе, Себастиан Джовинко;

Нападатели : Мирко Вучинич, Фабио Куалярела, Александро Матри ;

Съвсем спокойно виждам, че в състава има достатъчно материал и класа. Почти във всяка зона има много сериозна конкуренция. Проблемът е ясен и въпреки силните трансфери най-важното тепърва предстои и то е намирането на нападател от световна класа и привличането на ляв краен бранител. Това определено не е лукс, а необходимост. За лукс бихме счели евентуално привличане на допълнително крило, което да придаде още вариативност на състава при евентуални ротации в схемата на игра. Конте и Марота имат още работа, но началото е дадено по един доста добър начин.

Битката на Апенините

След изиграването на XXI кръг в Италия много неща започнаха да се очертават в шампионата. От бортата за оцеляване до битките за Евроместата. Като цяло обаче ще се спра на два основни фактора в „калчото”. Битката за топ 3 като след този кръг доста казуси може би дадоха своя отговор или по-точно след този кръг се очертаха пет отбора, които ще дадат всичко от себе си за да постигнат целта си, а именно влизане в Топ 3.

Разбира се ще се спра и на не по-малко атрактивната битка за оцеляване като ще се опитам да дам малко статистика и информация за последните клубове в Италия. В общи линии и там битката е между последните пет тима, но за тях малко по-късно.

Този кръг започна с отлагането на Парма – Ювентус така, че ще започна с тима от Торино, който след този кръг вече наистина може да мисли за нещо повече от влизане в челната тройка. Доста дълго време Антонио Конте криеше своите идеи и мечти за титлата, но с течение на времето и най-вече с впечатляващата форма на своите възпитаници той наистина започна да вярва в титлата не само в мислите си, а започна далеч по-смело да заявява амбициите си. Коментарите му обаче винаги стигаха до коментара, че Милан са основния фаворит въпреки всичко. Дали е така ? Ще коментираме по-късно.

До този момент Юве са изиграли XX кръга в Италия и са постигнали 12 победи и 8 равни мача, което ги прави до този момент „непобедими”. Повод за радост носи факта, че клуба притежава най-силната защита в „калчото” като до този момент е допуснал едва 13 попадения. За съпоставка Милан е допуснал 19., но пък от друга страна „Росонерите” са отбелязали с 10 попадения повече от тима на Конте. 

Нека разгледаме слеващите три битки за Юве : Сиена (домакин), Болония (гост), Катания (домакин).

Така погледната програмата на тима изглежда доста благоприятна. Три мача, които могат да бъдат спечелени и по този начин да Милан бъде притиснат  до стената. Като тяхната единствена цел да бъде печелена на победи на всяка цена. Това нещо се получи от не толкова очакваната загуба от Лацио.

Отбора на Макс Алегри в този момент е с категорично най-тежката програма от всички клубове в Италия на този етап от сезона. Предстоят 14 дни в които състава от Милано ще трябва да изиграе цели пет двубоя като всеки от тях е с огромен заряд. Мачове в местния шампионат, ½ финал за купата с най-големия съперник и 1/8 финал в Шампионската лига срещу Арсенал. До преди загубата от Лацио състава на Алегри записа цели 11 гола в последните 4 срещи и допуска едва 2 гола, които са в битките за купата на Италия.

Програмата на клуба в Серия „А” : Наполи (домакин), Удинезе (гост), Чезена (гост).

Домакинство на отбор, който определено не са намира в най-добрата си форма, но с оглед факта, че клуба от Неапол винаги е създавал проблеми на Милан този мач в никакъв случай няма да бъде лесен. След това може би най-важния мач от тези е визитата на „Фриули” където може да се решат много неща. С оглед, факта, че разликата между Милан и Удинезе е само три точки, то този двубои се превръща в своебразна битката за титлата. Срещу „Грифоните” се играе трудно и това се вижда от формата на клуба като домакин. Три победи и един равен в последните четири домакински двубоя.

Освен това този сблъсък няма да е интересен само в битката за трофея, а и в голмайсторския такъв. До този момент неостаряващия Антонио Ди Натале за поредна година е водач при стрелците, но този път има много сериозна конкуренция в лицето на головата машина на Милан – Златан Ибрахимович, който също като него има цели 15 гола.

След поредната домакинска победа на Удинезе състава на Франческо Фуидолин отново се намести комфортно в битката за „скудето”. Въпреки не особено добрата форма и загубите от Дженоа и Ювентус „Грифоните” стигнаха до поредна домакинска победа над Лече. Много хора придричаха много трудности за клуба след напускането на Квадо Асамоа, Мехди Бенатиа и Егуеманг – Баду. Тримата са ангажирани с националните си отбори, което до голяма степен отслаби тима. В битките срещу Дженоа и Ювентус отсъствието на тези играчи оказа сериозно влияние в играта в дефанзивен план, но пък  явно клуба свиква с този проблем и нещата започват отново да изглеждат добре. Трансферите на Желсон Фернандеш и Микеле Пациенца определено дадоха положителни резултати. Само за справка Пациенца отбеляза още в първия си мач именно срещу Лече.

Предстоящите три битки : Фиорентина (гост), Удинезе (домакин), Каляри (домакин).

Също като Милан тима има много тежка програма, която ще се превърне в сериозен тест за тях. Важно е да се знае, че между тези мачове предстоят и дербита в „Лига Европа” с гръцкия ПАОК. Реално погледното състава разчита основно на своята легенда Тото Ди Натале, който отново носи клуба на плещите си с постоянните голове. Статистиката от 20 мача и 15 гола говори достатъчно. Въпреки това обаче с всеки изминат кръг Гуадолин връща в състава Антонио Флоро – Флорес, който успя да отбележи прекрасен гол срещу Ювентус и този гол му донесе титулярно място в двубоя с Лече като този път отново бе въвлечен в двубоя, но този път не с гол, а с прекрасна асистенция към Ди Натале.

Определено този тантем може да донесе доста положителни моменти за Удине.

На пръв прочит именно това са отборите, които ще се борят за титлата, но не съвсем. Като погледнем класирането спокойно може да видим, че и Лацио както и Интер са в битката ако не за първото място то в не по-малко важната такава за разпределянето на квотите за Шампионската лига.

Формата на Лацио определено не е никак лоша, а и когато в състава имаш играч като Мирослав Клозе то този отбор никога не бива да бъде подценяван. Опита е най-силното качество на тима, но дали той ще е достатъчен ? Тази трансферна зима се очакваше с доста голям интерес от феновете, но определено те бяха излъгани. Почти сигурния Кейсуке Хонда отказа да премине в клуба както и Милош Красич, който реши, че не иска да играе под наем. Това беше само част от провалените сделки на Игли Таре и компания. За сметка на това продадоха Джибрил Сисе, който въпреки не особено добрата форма за тима беше един състезател, който винаги можеше да направи разликата в даден мач.

Сега като погледнем нападателите на клуба ще видим, че там проблемите са доста сериозни. Освен Клозе състава има Томазо Роки. Другите имена, които са в състава имат общо едва пет мача. Реално погледнато алтернатива на тези двама нападатели е младия 22 годишен Либор Козак.

След като поговорихме сравнително обстойно за битката между най-постоянните и добрите тимове през сезона до момента сега ще направя един мини анализ върху последните състави. Кой какви шансове и възможности ще има в битказа на „опашкарите”.

Ще започна с най-зле представящият се клуб от началото на сезона. Новара е на последното място в „калчото” като за 21 мача има спечелени 12 точки. Отбелязал е едва 19 гола и е допуснал цели 42. Именно защитата е най-големия проблем в клуба. Като погледнем и формата на клуба ще видим, че от последнит пет битки имат пет загуби като в тях са отбелязали два гола и допуснали 12 попадения. Категорично това е абсолютния „фаворит” за изпадане от „борда” веднага след влизането на клуба в Серия „А”.

Чезена и Лече са другите два тима, които след 21 мача са в зоната на изпадащите. И двата отбора успяха да се подсилят с някои опитни играчи като това определено може да помогне на тимовете им. Ръководството на Чезена привлече световния шампион с Италия Винченцо Якуинта и Марио Сантана от Наполи. Освен тях на „Стадио Дино Мануци” играят опитни играчи като Адриан Муту и Марко Пароло, които определено могат да заформят прекрасен тандем, който да промени развоя на сезона за тях.

При Лече единственото по-известно име е това на Валери Божинов, който дойде под наем от Спортинг Лисабон. От него се очаква сериозна помощ при отбелязването на голове като това определено не е любимото занимание за нападателите на този клуб до момента. От всички пет нападателя, които са взимали участие през сезона са отбелязали едва девет гола като шест от тях са дело на 36 годишния бивш нападател на Уест Хям и Торино Давиде Ди Микеле.

Другите отбори, които не трябва да се чувстват спокойни за своето бъдеще са Сиена и Болония, чиито изяви на трансферния прозорец и на терена определено не е най-впечатляващото нещо. Все пак обаче като се вгледаме по-обстойно в статистиката на Сиена в последните двубои спокойно може да видим, че въпреки загубата в последния кръг от Фиорентина се вижда и хубави победи над Киево и Лацио както и едно реми с Наполи.

Болония за разлика от другите тимове разчиташе на „свежа кръв” в състава. На младостта, която да вдъхнови и зареди всички. Ишак Белфодил от Лион и Фредерик Сьоренсен бяха най-популярнире имена, които акостираха на „Стадио Ренато Дел’ Ара”. Определено формата на клуба е по-скоро положително от колкото отрициателна и това се вижда в последните мачове където отбора постига една победа и четири равни.

Въпреки, че с хиксове трудно се остава в елита то тези са доста приемливи. Точка взета от гостуване на Наполи и такава от гостуване на Рома са все добри признаци за положителна промяна. Безпорно формата на младия Гастон Рамирез и тези на Алесандро Диаманти и Марко Ди Вайо може да решат сезона на Болоня.

Като заключение мога да кажа, че битката в Италия ще бъде невероята такава каквато от доста години не сме виждали. Събуждането на „Старата госпожа” и успешната работа на Франческо Гуидолин в Удинезе са само част от причините, които правят този сезон уникален по своему. Всеки фен има за какво да мечтае, а именно това е и най-важното за шампионата. Фаворити и аутсайдери ?!? Нека поживеем и ще видим ! 

Завръщането на Мартин О’Нийл

След повече от година и половина без ексцентричния северно- ирландски специалист, Висшата лига губеше част от своето очерование, но това нещо вече е минало, защото той пак е там и пак ще се опита да гради нещо голямо в един не толкова голям клуб какъвто на този етап е Съндерланд. но нека се върнем малко назад в историята му като мениджър.

Кариерата му започва през 1987 година когато застава начело на Грендъм Таун където остава за два сезона и записва името си в историята на този малък клуб като стига до втори кръг в битка за „FA Cup”. След това минава през клубове като Уикъмб и Норич Сити.като по това време постигна успехи с Уикъмб Уондарърс  и  успява да спечели два пъти ‘’FA Trophy’’ - един не толкова престижен турнир, но по това време много важен за по-малките клубове.

Големите му дни като мениджър започват когато застава начело на Лестър Сити. Успява още при дебютния му сезон да спечели промоция за влизане във „Висшата лига” и най-важното задържа тима в рамките

 на пет сезона на едни доста престижни позиции. След тези сериозни резултати отива в един от клубовете му, които твърди, че са на сърцето му, а именно Селтик. Там той остава също доста трайни следи след като стига до финал за купата на „УЕФА” през сезон 2002/2003. По това време в състава блестят имена като Хенрик Ларсон и Стилиян Петров. Въпреки тежката за фенове и за самия него загуба на финала от Порто водени от Жозе Моуриньо той записва един от най-запомнящите си сезони начело на „Детелините”.

Все пак обаче идва и датата 4.8.2006 година когато застава начело на един от емблематичните тимове в историята на „Премиершип”. Астън Вила бе неговата следваща дестинация. Там той отново постига една стабилност и добри резултати. Голямата болка на настоящият собственик на клуба Ранди Лърнър  по това време се оказват парите за трансфери, които той даваше на Мартин О’Нийл, те бяха около 100 млн. паунда за трите му години начело на клуба. Представите на американският собственик бяха малко по-ралични-влизане в Топ 4, което да даде шанс за участие в „Шампионската лига’’. Нещо до което така и не се стигна. Тогава дойде датата 9.8.2010, когато напуска клуба, защото собственика на тима Ранди Лърнър прави неща, които са в разрез с неговите идеи и методи на работа. За изненада на всички той  напуска клуба. Определено това, което се случи натъжи доста феновете на „Виланите”, защото той безспорно се превърна в един от най-харесваните мениджъри на този клуб в последните години. Това беше и началото на една изключително тежка и турбулентна година за Астън Вила, които до последно бяха в битката за оцеляване.

Ето, че дойде неговото време отново,заставайки  начело на Съндерланд, поема тима в един много тежък момент. След 14 кръга  отбора имаше 11 точки и беше доста близо до зоната на изпадащите. Все пак обаче дебюта му беше доста успешен след една драматична победа над Блекбърн с 2-1. Резултат, който вдъхва още по-голяма увереност във феновете на тима.  

Мисля, че Мартин О’ Нийл е точно човека, който ще успее да спечели привържениците и да даде живот на този клуб,просто защото дори и сега има доста качествени имена. Като започнем от Никлас Бендтнер, който е под наем от състава на Арсенал и минем през един от най-ярките таланти в Англия Конър Уикъм, който бе привлечен от състава на Ипсуич, но при Стив Брус така и не успя да покаже своя потенциал. Точно това ще е и задачата на О’Нийл да даде увереност и самочуствие на тези играчи. Бъдещето изглежда светло за феновете на „Черните котни” не само заради новия мениджър, а и защото начело на клуба е един човек, който показа, че е готов да инвестира сериозни пари в тима. Елиъс Шорт е човека, който назначи бившия мениджър на Вила. Той ще трябва да управлява парите, които ще инвестира просто защото на клуба освен голям мениджър са нужни  и  правилни инвестиции, а дали Мартин О’Нийл ще ги направи,само времето ще покаже. Първото име вече се спряга и то е на Стенли Петров. Той е на 32, но все още е достатъчно силен и това се вижда през този сезон. За това говорят не само трите му гола, но и статистиките, които показват, че той все още е един от най-добрите при отнемането на топката. 

Началото бе добро за него, а сега остава да продължи по същият начин. Дали ще успее – историята казва „да”, но във „Висшата лига” няма място за история. Важни са резултатите сега и на момента, а Мартин О’Нийл не веднъж е показвал, че може да работи във трудни моменти и да постига успехи, които да радват феновете. Харизмата му и леката лудост, която демонстрира по времето когато води мачове също пленява и вдъхновява всички, които са свързани с този клуб.

Малката - Голяма Борусия

Как Борусия Мьонхенгладбах се превърна от сигурен изпадащ , във фактор в Германия. Това ще е темата, която ще развививам в този анализ за един от най-интересните клубове през този сезон в Германия, а и не само.

Преди  началото на сезон 2010/2011 дори и най-скептичните фенове на Борусия Мьонхенгладбах не очакваха подобна развръзка за сезона им.

След като сезон 2009/2010 мина под знака на спокойствието и приличното представяне заемайки 12 място в класирането като освен това състава успя да демонстрира някои доста добри неща.  Трансферите, които направиха преди началото на ужасния сезон бяха доста обещаващи. Успяха да вземат имена като Мамаду Идрису, който по това време беше един от най-добрите играчи във Фрайбург и Игор Де Камарго, който пък демонстрираше страхотни неща в един от най-добрите тимове в Белгия - Стандард Лиеж. Това бяха все добри предпоставки за един доста приличен сезон в който да бъдат забравени имената на Оливер Ньовил, който през тази 2010г.  напусна Борусия в посока Арминия и Роб Френд, който успя да направи една изключително силна година записвайки 18 гола в 33 мача в Бундеслигата. Тогава обаче той реши да приеме офертата на Херта Берлин и  впоследствие този трансфер се превръща в негов личен провал, но толкова за трансферите през тази тежка 2010 година.

Начело на тима беше Михаел Фронцег, който подпечата оставката си когато записа 5 поредни загуби в последните 5 мача преди края на първия полусезон в Бундеслигата. Чудесен момент за пристигане на ново име защото тези  две седмици в които отбора и Германия е във ваканция той ще може да се запознае в детайли с обстановката в клуба. Бяха привлечени футболисти като Мартин Щранцел, Харвард Нордвейд и Майк Хайнке. 

Все пак обаче нещата не се случиха така както беше казано в началото и бе дадено допълнително време за Фронцег  да вдигне отбора и да донесе промяна за клуба, да ама не след като тима печели две поредни победи следва загуба от Щутгарт след като на полувремето е 2-0 за Гладбах се стига до инфарктен обрат до 2-3 и последва загуба от  3-1 от Кайзерслаутерн, тогава спортния директор на клуба Марк Ебер взима решението, че Михаел Фронцег няма място в клуба и е заменен от Люсиен Фавр.

Тогава започнаха и промените, които през този сезон се усещат по невероятен начин,като се започне с налагането на един наистина млад вратар в лицето на Тер-Щеген роден през 1992 година. Призован да замести един наистина неубедителен вратар какъвто беше Логан Байли и да почне да налага младите германци Марко Ройс и Патрик Херман, които в последствие се превърнаха в едни от най-интересните атакуващи футболисти в Бундеслига именно благодарение на Люсиен Фавр, който намери точния подход спрямо младите играчи в тима.

След като състава успя за се спаси и да започне сезона с добър и интересен треньор и вече млади нашумели звезди в лицето на Марко Ройс и Марк Андре Тер-Щеген всички очакваха прилична кампания, въпреки че нямаше големи трансфери, всъщност само  един сериозен и това беше Оскар Венд, който дойде от състава на Копенхаген.

Тактиката  която беше наложена е една от най-интересните неща в работата на Фавр. Интересна е не защото е толкова по-различна, а че тя предразполага към красива и много добра игра на контра-атака където игра  чи като Патрик Херман, също един голям млад талант Марко Ройс, който най-често играе зад Майк Хайне и Хуан Аранго имат много сериозни предпоставки да демонстрират голямата си класа.

Безспорно играчите през този сезон, които впечатляват са освен нападателелния квартет са и опорните халфове на тима, които дават едно невероянто спокойствие в средата на терена въпреки тяхната крехка възраст и слабия опит с който разполагат. Особено това важи за Хавард Нордвейд, който бе привлечен от състава на Арсенал където по една или друга причина не записа нито  една минута. Въпреки това той е един от най-постоянните и поливалентни играчи в състава. Той освен в средата на терена умее и да играе като последен в отбраната, което също е един плюс за него и състава.

Лично за мен тази форма, която демонстрират всички, най-вече гениалния Марко Ройс, който вече има 10 гола в последните тринадесет  мача  е дело на страхотната работа на швейцарския специалист, който сега гради нещо много силно. Тази победа 5-0 е само украсата на този невероятен полусезон, който състава прави до този момент. Дали ще успеят да задържат това темпо е трудно да се предположи, но все пак мисля, че по-скоро моето мнение би било не , ако не се направят някои подобрения в състава през зимата просто защото клуба не разполага със скамейка, която да им даде шанс за дълга битка с големите клубове в Германия. И все пак обаче всичко, което правят Борусия Мьонхенгладбах ги превръша от малката Борусия в Страшилището от Гладбах.

Битката за Балканите част II

Битката за Балканите започва днес от 21:05 и всички фенове очакват лютата битка между тези два гранда на Балкансият полуостров.

Безспорно този двубой се чака с най-голям интерес освен от факта, че тези състави претежават много силни футболисти и от това, че битката между две много различни фигури в света на футбола – Славен Билич и Гуус Хидинг. Всеки един от тях може да изненада всички с нестандартни решения и ходове, което прави тактическата битка също толкова интересна и напрегната колкото и тази на терена, която ни очаква.

Гуус Хидинг и Турция имат предимство и това се дължи на факта, че разполагат с почти всичко нужно за да постигнат добър резултат в този двубой. Като се започне от това, че разполага с наглед нужния потенциал в лицето на опитните братя Алтънтоп и минем през щастливата новина, че една от големите звезди на тима Нури Шахин записа дебют за Реал Мадрид и има вероятност той да вземе очастие в сблъсъка. Въпреки това големите очаквания отново ще паднат върху футболиста на Трабзонспор Бурак Ялмъз, който записа 6 участия до момента в квалификациите и 3 гола. Освен с него състава разполага и с други качествени футболисти, които да помогнат и това са Казъм Казъм (Колин Казим – Ричардс) и Арда Туран, който се очаква да носи головете на тима. До този момент той има цели 4 попадения  в тези квалификации.  

Като цяло мисля, че е безмислено да коментираме формата на състава когато е домакин. Тя е следната – В последните 8 срещи 1 загуба от Германия и  следват 7 мача без поражение, което демострира нагледно формата като домакин.

Основни заплахи за Хърватия – Арда Туран,  Бурак Ялмъз и Гуус Хидинг.

Хърватия ги очаква едни страшно тежки мачове, в които обаче определено не са аусайдери, просто защото подобен тим ръководен от Славен Билич трудно може да бъде считан за аусайдер. Основния проблем е защитата и въпроса, които бе задаван в медиите – Има ли въобще такава ? Подобен въпрос трудно може да се отговори защото се очаква с центъра на отбраната да действат имена като Йосип Симунич както и съотборника му в Динамо Загреб Домагой Вида. Този въпрос се поражда от факта, че звездата в отбраната на тима Деян Ловрен от Лион няма да може да очаства в мачовете, а и от формата на двамата централни бранители, която в вътрешното първенство е доста добра, но в Европа не е така. Цели 9 допуснати гола в 4 мача. Най-силното звено на Славен Билич е халфовата линия и нападението където се очаква да започнат имена като Лука Модрич, Иван Ракитич и Марио Манджукич, който е нападателя в най-силна форма в състава на „шахматистите” 7 гола в 12 мача за Волфсбург. Въпреки много силната атакуваща мощ на тима си мисля, че решение с двама нападатели би било доста атакуваща схема и лично аз очаквам изненади именно там където да се заложи на един нападател в лицето на Манджукуч или на двама като играча на Волфсбург ще бъде поставен на фланга от където да атакува.

Основни заплахи за Турция – Лука Модрич, Марио Манджукич и Дарио Сърна.

Очаква ни едно наистина „зверско” дерби, което съм сигурен няма да може да остави никои фен безразличен. Така както се случи през 2008 когато Турция успяха да направят невъзможното и да изхвърлят Хърватия след като Семих Шентюрк отбеляза гол в 120’ минута на мача след което Лука Модрич и Иван Ракитич подпечатаха победата на Турция след като пропуснаха техните дузпи. Да се надяваме, че ни очаква поне на полoвина толкова интересен и вълнуващ мач като този през 2008.

Интер - Ювентус

Битката между смъртните врагове. Така може спокойно да наречем дербито между тези два състава. Историята е дълга, но безкрайно интересна. Делото „Калчополи” направи Интер – Ювентус едно от най-големите футболни битки в света. Двубоят между тези два футболни колоса беше един от най-очакваните събия през този сезон в Италия, а и не само.

Мач на месеца няма как да бъде различен от този след като заряда и омразата меджу тези клубове е толкова голяма, че човек може спокойно да забрави какво точно значи атрактивен и хубав футбол, а да се съсредоточи върху битката за правда и величество. Въпреки всичко обаче този път двубоя беше невероятен не само извън терена, а на него. Първите 45’ минути от дербито беше едно от най-забележителните от началото на сезона в Италия като през всичките минути се играеше на бясно темпо и красотата и атрактивността в играта беше на много високи ниво.

Защо Ювентус спечели ? Един въпрос, който трудно може да има категоричен отговор. Причини много, като започнем от слабата форма на Интер и минем през далеч по-добрата такава на  „бианконерите”. Когато говорим за този мач формата няма значение и това многократно се е доказвало в историята на това съперничество.

Като цяло Антонио Конте не изненада с нещо специално в този мач. Обичайната за него в последно време схема 4-3-3, която в течение на мача се трансформираше в други вариации, което от началото на сезона не е нещо ново. Както няколко пъти казах в предишни мои коментарари, че едно от изненадите за мен и разбира се основни качества на Конте е начина по който се нагажда и гъвкавостта, която демонстрира от както е начело на Ювентус. Отново се забеляза и основните идеи в играта на клуба. Търсенето на контрол върху мача без значение дали си гост, домакин на силни или не толкова отбори. Целта е една и тя е да се владее топката повече от противника. Като цяло един равностоен мач, който състава на бившият капитан на Ювентус успя да спечели след по-добра игра и по-добри решения в развоя на мача.

Какво да кажа за Интер. Те успяха да се вдигнат и да изиграят един доста приличен мач, но както се видя това не се оказа достатъчно за нещо повече от загуба. Не съм най-компетентния човек, който да коментира Интер, но в дербито се видяха някои ужасни неща, които се набиха на очи най-вече през първата част. Именно центъра на отбраната на тима беше толкова лесно хващана и изненадвана, че само съдията и късмета ги покриваше от това играчите на Юве да излязат 2-3 пъти сами срещу Кастелаци. Това е едно нещо, което трудно може да се види в италиянски отбор още по-малко в един от най-качествените клубове на Апенините. Липсата на голмайстор и ясна визия за стила на игра също са проблем на Раниери, който трябва да ги решава.

Като за финал мога да кажа, че ако има повече подобни мачове в Италия то това би качило отново реномето на тази лига и би го превърнала отново в любима дестинация за големи футболисти и фенове. Все пак обаче се вижда подобрение в Серия А и тя идва най-вече от свежестта, която носят Лацио, Наполи, които впечатляват освен с красиви игри и голове и с една стратегия и програма за бъдещето, която може да ги направи фаворити в Италия, а и не само.