Конте направи грешки и трябва да ги осъзнае !

След като Ювентус записа своя трети равен резултат тима на Антонио Конте ще трябва да открие грешките, които доведоха до загубите на точки срещу не толкова претенциозните отбори като Болоня, Катания и Киево. Статистиката от последните пет срещи показва, че състава бележи трудно въпреки голямата разлика в владеенето на топката и контролирането на играта. Това обаче за пореден път не оказа влияние и не донесе победата. Киево бяха далеч по-пасивния отбор, който търсеше сигурност в центъра и се опитваше да задържи равния резултат на всяка цена.

Започвам с нялко важни факта след изминаването на двубоя. „Летящите магаренца” са успяли да задържат топката 20 минути срещу 34 в полза на „бианконерите”. Това показва, че идеите на Антонио Конте се реализарат, но крайно време е и да се стига до голове и тук идва първата грешка на треньора. Схемата 4-5-1 постигна успех срещу Милан, но срещу тимове, които се защитават не помага просто защото играта на Мирко Вучинич е такава, че той обича да иска топката, да се движи с нея и не умее да стои на ръба на засадата и да търси само и основно извеждащи подавания. Той е тип играч, който да разнообразва играта си, а при подобна схема на игра за него няма пространство и най-вече място да прави това нещо. Това става работа на Клаудио Маркизио и Артуро Видал. Друго основно нещо, което е лично според мен като неписано правило, когато срещу теб има толкова сгъстена защита и халфова линия – крилата на твоя отбор да бъдат максимално широко поставени буквално „Hug the touchline’’. В голяма част от срещата това не се случваше или когато се получаваше то нямаше човек, който да достави топката удобно за фланговите играчи.

На тази графика виждаме как Ювентус трябваше да процедира в голяма част от мача :

В кръга очертан е един от най-важните фактори в тази схема просто защото именно той трябва да доставя пасове, най-вече дълги или диагонални към бързите и „прегърнали тъчлинията” крила. Освен това е важно и изненадата, която да идва от захождащите крайни бранители. Това в голяма част от мача се получи в дясната зона където Лихтщайнер беше много активен, но доста често центриранията се оказаха за поред път най-слабото му качество.

Друга грешка, която се набива на очи беше включването в игра на Мирко Вучинич или по-точно липсата на играч, който да умее да оползотворява центрираните топки. Такъв футболист в съства на Конте можеше да бъде Алесандро Матри, който не се появи в игра. Самият факт, че най-доброто положение за „Старата госпожа” дойде след центриране и игра с глава говори достатъчно красноречиво.

След като постройката 4-5-1 се оказа неправилно подбрана. Тогава коя можеше да се окаже по-правилния вариант ? Тази с която Антонио Конте започна авантюрата си с „бианконерите’’, а именно 4-2-4. При тази постройка с двама дефанзивни полузащитника в лицето на Маркизио и Пирло се отваряше достатъчно пространство за по-свободна роля на Вучинич, който щеше да прави това, кото може най-добре. Претисненията, че тогава състава би изглеждал по-оголен нямат особено основания защото при тази схема и наличието на достатъчно подготвени крайни бранители в дефанзивен план няма толкова голяма опастност срещу не толкова силни отбори в атака. Също доста трудно би пострадал процентите владеене на топката защото както казах Мирко Вучинич има достатъчно сериозни качества именно в този аспект на играта. Най-важното обаче при тази постройка щеше да дойде от поставянето на втори нападател, който задължително трябваше да бъде тип, който да задържа вниманието постоянно на бранителите с присъствие между двамата централни. Отново казвам, че тази работа можеше да свърши Матри, който освен това, че може да гърдира топката добре може да играе с глава и да пласира удобни подавания когато е с гръб към вратата за нахлуващите товага Вучинич, Маркизио.

Младият наставник на Ювентус трябва да осъзнае грешките, които направи и наистина да намери варианти да ги корегира. Срещу Милан показа, че умее много успешно да варира между схеми и постройки, които да объркват големи отбори като „росенерите”, но е важно да показва това негово качество и срещу отбори като Киево, които демонстрират безкрайно дефанзивен стил, който прави мача труден за печелено. Точно тогава трябва да си най-подготвен, а на Бентигоди във Верона се видя, че Ювентус не е толкова офанзивен колкото трябваше и че играчите, които започнаха трудно биха успяли да се справят с този стил на игра от противника.