Неща, които научихме от дербито Ювентус – Милан.

Преди дербито между Ювентус и Милан много хора се колебаеха в това дали наистина Ювентус имат качествата и потенциала да победят миналогодишния шампион на Италия толкова скоро след началото на сезона. Многото промени бяха фактор, който се очакваше да попречи в началото на сезона просто защото когато се гради нов състав с нови играчи много трудно може да очакваш бърза спойка в тима. Все пак нещата на този етап се получават добре след като „бианконерите” са на първо място и след пет кръга нямат загуба. Нека все пак се върнем към двубоя, в който Ювентус наистина показаха сериозен потенциал не само на терена, а и извън него.

Първото нещо, което прави впечатление е влиянието на новият „Ювентус Арена” където атмосферата за пръв път от доста години е направо неверояна във всеки един домакински мач. Както знаем през последните години в Италия има голям отлив на фенове по стадионите като грандове като Милан, Интер трудно успяват за напълнят стадионите си при домакински мачове, което в пълна степен се отнасяше и за Ювентус, но това е минало. Новият стадион и новото начало привлича феновете и те се забавляват, което със сигурност бе идея номер едно на Андреа Аниели при построяването на новото съоражение.

Влиянието на един играч върху Ювентус – Името му е Андреа Пирло, майстор, който вече се превърна в незаменима фигура в схемата и идеите на Антонио Конте. Гениален играч, който прави това, което може най-добре, а именно да подава и задържа топката така както го прави Шави в Барселона. Не случайно големите анализатори твъдят, че той е един от малкото играчи, които могат да намерят място в халфовата линия на „каталунците”. Цифрите след мача бяха следните : 57% владеене на топката и цели 494 подавания като 115 бяха само на Андреа Пирло, но най-важното и разбира се очаквано около 90% успеваемост при тях.

Клаудио Маркизио – Подобреното копие на великия Конте в годините когато сегашния мениджър на клуба бе играч ? Не случайно Конте опреличи себе си като Маркизио. Тези неща няма как да не повлияят положително върху самочувствието на един играч. Явно е че се работи много върху играта на Клаудио и че той е футболист, който ще има ключова роля в идеите на Антонио Конте. За разлика от Пирло, Маркизио е човек, който в голяма част от мачовете до сега излиза от втора позиция и доста често се включва в атака. Не случайно вече има цели 3 попадения от началото на сезона. Докато при Андреа Пирло е поставена задача да стои дълбоко разположен в собствената си половина като това му позволява много често да изнаася топката и да вижда играта далеч по-добре.

Дали търсенето за ляв бек приключи ? – Киелини беше невероятен. Освен с брилиянтната си игра в защита Джордо Киелини впечатли с много интелигентната си игра и най-вече с пасовете в дълбочина, които доста често раздаваше и то много правилно. Центрирането не бе на ниво и определено това е едно от нещата, които трябва да се намали в играта му, въпреки че не го правеше толкова често когато му се налагаше не бе от най-високо ниво, но за жалост това не се отнася само за него в още по-голяма степен за Щефан Лихтщайнер, който през цялото време когато беше в атака търсеше центриране от фланга като в този аспект той се представи ужасно слабо.

Антонио Конте – той е последния човек, на който ще обърна внимание. Направи със сигурност най-силния си мач като мениджър от както е на кормилото на „старата госпожа”. Освен с постоянните вариации на схемата на игра като започнем от 4-2-4, 4-4-2, 4-2-3-1 и 4-1-4-1. Разнообразие, което е много важно за един състав, но идеята върху, която тези цифри и схеми се въртят са основно две  – владеенето на топката и пресата, която до голяма степен унищожи играта на Милан. Той кара играчите му да бъдат смели и решителни нещо, което фенове на „бианконерите” не виждаха по времето на Раниери, Чиро Ферара или Джиджи дел Нери.

Това е едно добро начало за клуба от Торино, но както казах само едно добро начало и нищо повече. Остават още много мачове и работа, която трябва да се свърши максимално добре. Като част от нещата са и интегрирането и налагането на играчи като Марсело Естигарибия, който загатна за своя много сериозен потенциал в пълна степен това се отнася и за Елжеро Елия и Фабио Куалярела, който, въпреки че вече един сезон е в клуба се нуждае от ново начало защото на този етап той не може да се пребори за основно място в състава може би защото още не успява да намери формата си след контузията, която получи в началото на втория полу-сезон. Все пак обаче всички ние знам, че Фабио е фантастичен играч и безспорно трябва да се работи с него в насока, която да върне неговата форма, която през миналия първи полу-сезон в Италия бе безупречна.